О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4 София, 03.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 1608/2018 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1048 от 19.01.2018 г., подадена от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в. гр. д. № 5455/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С. В. законна лихва върху главницата от 25 000 лв., начислена за периода от 01.10.2011 г. до 20.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 1 330 лв., начислена за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, с позоваване на чл. 111, б.”в” ЗЗД. По съображения в жалбата претендира отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: Какъв е приложимият давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност. Касаторът твърди, че даденото от съда разрешение се отклонява от константната практика на ВКС – решение по т. д. № 3060/2013 г., І т. о., решение по т. д. № 610/2010 г., І т. о., решение по т. д....