Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. Н. В., чрез процесуалния представител адв. виктория Д., против заповед № Ч -0360 от 24.11.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и поради извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "поризацие" му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.

В жалбата са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че заповед № З-517 от 29.09.2015 г., която е издадена от него и която е обосновала издаването на процесната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразна, При издаването й са спазени изискванията на чл. 21, ал. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана", като е отчетено, че на територията на [населено място] няма въведен в експлоатация етапна конвойна база (ЕКБ) за предаване и приемане на конвоирани лица за нуждите на ОЗ "Охрана-В.". Според жалбоподателя дисциплинарно наказващия орган не е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното му поведение по време на службата. Същият не е изложил и мотиви за определяне на критериите за налагане на наказанието от вида на процесното наказание. Моли административният акт да бъде отменен. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по жалбата - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Ж. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният...