Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на В. В. М. и Свобода В. Т., двете от [населено място] против решение № 712 от 08.02.2016г., постановено по адм. д № 8469 по описа за 2015г. на Административен съд - София град. релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на матералния закон, съществено нарушение на съдопроизвовдствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявената жалба и присъждане на исканото обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Ответникът - кмет на Столична община оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалби правилност на оспоренто решение на АССГ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподателки против Заповед № СО 15-РД-09-962/28.07.2015 г. на заместник-кмета на Столична община и е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на вреди от нея. Съдът е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е неоснователна, като заповедта не страда от релевираните оплаквания за незаконосъборазност. Неоснователен по тази причина е и искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е приел, че със Заповед № РД-40-1180/06.08.1987 г. на Председателя на ИК на СГНС е отчужден поземлен имот № 2229, кв. 19, по плана на [населено място] и на основание чл. 100 ЗТСУ отм. е издадена Заповед № РД-40-1588/30.10.1987 г. на Председателя на ИК на СГНС, с която собствениците на отчуждения имот са обезщетени с отстъпено право на строеж върху имот – държавна собственост, представляващ парцел 22 – 46 от кв. 1, по плана на кв. Михайлово, [населено място], По искане на собствениците и на основание чл. 102, ал. 9 ЗС във вр. с чл. 75 ЗТСУ отм. , със Заповед № РД-43-282/22.06.1992 г. на кмета на СО е отменено отчуждаването на имот № 2229. С цитираната заповед са отменени Заповед № РД-40-1180/06.08.1987 г. и Заповед № РД-40-1588/30.10.1987 г. на Председателя на ИК на СГНС. Заповедта от 2206.1992г. е влязла в сила. Гореизложеното е мотивирало кмета на СО да приеме за неоснователно искането на двете жалбоподателки за обезщетяване за твърдяното отнемане на отстъпено право на строеж върху недвижим имот - парцел 22 – 46 от кв. 1, по плана на кв. Михайлово. Писмо, изх. № СО-0300-66/2/13.08.2014 г. е било предмет на производство по административно дело № 10430/2014 г. по описа на АССГ, като с Решение № 1134/27.02.2015 г. съдът изцяло е споделил изложените от кмета на СО съображения. Достигнато е до извод обаче, че съществува отделно придобивно основание за придобитото от двете жалбоподателки на право на строеж върху парцел № 22. – 46 от кв. 1, по плана на кв. Михайлово - Б., а именно – Договор за отстъпено право на строеж от 29.11.1988 г., видно от който правото на строеж върху същия се отстъпва на жалбоподателите (и други лица съсобственици) след заплащане на пълната стойност на мястото, която строителите са внесли в „Жилищно кредитиране“ с посочени номера на квитанции. Посочено е, че дори и Заповед № РД-40-1588/30.10.1987 г. на Председателя на ИК на СГНС да е цитирана като правно основание за подписване на договора, изрично в него е посочено, че правото на строеж е заплатено от жалбоподателите. Заповедта за отмяна на отчуждаването е от 1992 г., т. е след датата на сключване на договора за отстъпено право на строеж и в действителност отмяната на отчуждаването е поради това, че лицата не са обезщетени. Според съдебния състав административният орган не е изложил доводи относно претендираната сума, заплатена от жалбоподателите за отстъпено право на строеж с договора от 1988 г. Посоченото е обусловило извод за основателност на жалбата и отмяна на писмо, изх. № СО-0300-66/2/13.08.2014 г. на кмета на СО, както и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган при съобразяване на Договор за отстъпено право на строеж от 29.11.1988 г. Дадени са задължителни указания органът да изложи съображения за дължимостта на заплатената сума за отстъпено право на строеж, внесена по договора, в каквато насока е и искането на молителите, но липсва произнасяне на кмета на СО. В изпълнение на влязлото в сила на 25.03.2015 г. Решение № 1134/27.02.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, по адм. дело № 10430/2014 г. е издадена Заповед № СО 15-РД-09-962/28.07.2015 г. на заместник-кмета на Столична община.. С нея е възстановено на собствениците двете жалбоподателки сумите за право на строеж по договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 29.11.1988 г. на Общински народен съвет – Б., които са определени на база оценителен протокол към цитираната заповед.

Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, към нея са изложени мотиви, които са съобразени с разпореденото прилагане на закона във влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 1030/2014г.. Обосновано е пирето, че заповед № СО 15-РД-09-962/28.07.2015 г. е законосъборазен административен акт издаден в изпълнение на съдебното решение досежно неразрешения въпрос за връщане на сумите, платени по договора за отстъпено право на строеж от 29.11.1988г. Настоящата инстнация изцяло споделя изводите на административния съд относно липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК досежно оспорената заповед и липсат ана основание за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Същите не следва да се повтарят в настоящото решение, тъй като са изложени подробно и аргументирано в мотивите на обжалваното съдебно решение № 712 от 08.02.2016г.

С оглед твърденията на касационните жалбоподатели в касационната жалба в допълнение към мотивите на админстративния съд следва изрично да се посочи, че жалбоподателите, които, като съсобственици, са били страни в отчуждителното производство по ЗТСУ / отм/, приключило с издаване на заповедите по чл. 98 и чл. 100 от същия закон, са се възползвали от съществуващата правна възможност на чл. 102, ал. 9 /отм/ ЗС, съгласно който ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за отчуждаване наимота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова оценка. Така по искането, направено на осн. чл. 102, ал. 9 / отм. / ЗС е била постановена заповед № РД-43-282 от 22.06.1992г., с която се отменят двете заповеди - тази по чл. 98 и тази чл. 100 ЗТСУ отм. , Заповедта от 1992г. е била обжалвана от правоимащите пред СГС, но жалбата е била оттеглена с изрична молба / л. 38 от адм. д № 10430/14 на АССГ/ и заповедта от 1992г. е влязла в законна сила. Така същата е породила своето правно действие по отношение на извършеното отчуждаване на имота в [населено място] № 2223, а също така и по отношение определеното като обезщетение право на строеж върху парцел 22 - 46, кв. Михайлово, Б..

Недопустимо е поставянето за обсъждане от жалбоподателите на двата въпроса : 1. - за това какво е било предвиденото обезщетение в заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. - парично или имотно и 2. има ли отнемане правото на строеж върху парцел 22-46, кв. Михайлово - Б.. Недопустимостта произтича от следните обстоятелства : Всяка една от заповедите, издадени на осн. чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ отм. е подлежала съдебен контрол за законосъобразност чрез обжалване по реда на З./отм/ и няма данни такова да е било предприето. Двете заповеди за влезли в сила и са породили правно действие, като в заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. изрично се предвижда като обезщетение за отчуждените собственици отстъпено право на строеж върху държавна земя - парцел 22 -46 в кв. 1, кв. Михайлово, Б. на стойност 3280 лв.

Следва също така да се посочи, че отстъпването на право на строеж върху държавна земя към релевантните моменти - 1987г., 1988г., респ. 1992г. се регулира като основание и ред от нормите на Наредба за държавните имоти / отм/ - чл. 103 и сл., чл. 6 ЗС и ЗТСУ отм. - чл. 100. / какъвто е и настоящият случай/. Липсват каквито и да е данни, а също така и твърдение от страна на жалбоподателите, че правото на строеж върху държавния парцел 22-46 в кв. 1 е придобито по общия към този момент ред - редът по Наредба за държавните имоти отм. , вр. ЗС.

В производството по чл. 102, ал. 9 /отм/ ЗС по искане на отчуждените собственици двете заповеди са отменени. Заповедта от 1992г. също е влязла в законна сила и е породила правното си действие. Така - по силата на заповедта от 1992г. собствениците са придобили отново правото си на собственост върху отчуждения имот. Що се отнася до правото на строеж върху парцел 22-46 вкв. 1 кв. Михайлово, Б., предвидено като обезщетение - от основанието за отмяната, предвидено в чл. 102, ал. 9 /отм/ ЗС /необезщетяване в едногодишен срок от влизане в сила на отчуждаването/ може да се направи извод, че същото никога не е било предоставено на отчуждените собственици, тъй като именно това обстоятелство е и основанието за отмяната на отчуждаването.

Все пак, ако жалбоподателите са считали, че техен имот, респ. вещното им право на строеж им е било отнето не по установевния ред или в нарушение на закона, то те са разполагали с правните възможности на чл. 2, ал. 5 на ЗВСВОНИ, / респ. с новирания срок по ЗОСОИ/ или по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ, ЗС ...., По делото няма данни същите да са провеждали производство по тези реституционни закони и правата им да са възстановени по този ред.

След като договорът, по силата на който те за заплатили правото на строеж, отстъпено със заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. - ред който е специален по отношение на общия, предвиден в НДИ отм. , а не са го придобили на друго валидно към онзи момент правно основание, то общината дължи връщане на заплатената за него цена. С оглед изложеното изводите на съда за неоснователност на жалбата респ. на иска по чл. 1 ЗОДОВ са правилни. Решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712 от 08.02.2016г., постановено по адм. д № 8469 по описа за 2015г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.