О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3094

[населено място], 25.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№2108/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. К. срещу разпореждане №22538/19.09.2024г. по в. гр. д.№571/23г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба вх.№94830/02.09.24г. срещу решение №3992/03.07.2024 по същото дело.

В частната жалба се прави искане за препращането й на Софийски апелативен съд за произнасяне, който, според частния жалбоподател, е компетентен да я разгледа. В случай, че съставът на касационната инстанция приеме, че следва да се произнесе по нея, частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност, които мотивира с аргументи, че съдът е следвало да изпрати първо препис от касационната жалба с приложенията на другата страна и след това да се произнася; че съставът на въззивния съд е превишил правомощията си като е върнал касационната жалба на основание необжалваемост на решението, въпреки че същият е компетентен само да провери дали касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и ако тя е редовна – да я изпрати на Върховния касационен съд, който единствен може да извърши преценка относно прага за достъп до касационно обжалване. Като неправилен е оспорен и изводът на състава на СГС,че цената на иска е под установения минимум от 5000 лв. за граждански дела, предвиден в чл.280 ал.3 ГПК, в която връзка са наведени доводи, че към датата на подаването на въззивната жалба е била натрупана законна лихва, която следва да се прибави към главницата. По тези съображения частният жалбоподател прави искане за отмяна на разпореждането на Софийски градски съд и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждане на въззивната инстанция за връщане на касационна жалба е ВКС, а не САС, тъй като разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 предл.2 ГПК не се прилага в случаи като настоящия, с оглед приетото в мотивите към т.10 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС,че връщането на касационна жалба от въззивния съд на някое от основанията на чл.286 ал.1 ГПК представлява действие по администрирането й, което не се извършва от него в качеството му на въззивна инстанция.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Постановеното от състава на Софийски градски съд като въззивна инстанция решение №3992/03.07.24г. по гр. д.№571/23г. е било обжалвано от А. К. с касационна жалба. С атакуваното разпореждане въззивната инстанция е върнала така подадената касационна жалба, посочвайки в мотивите на същото, че предмет на делото е бил иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД с цена 4 853,30 лв., поради което в случая е приложима нормата на чл.280 ал.3 т.1 предл.1 ГПК, установяваща праг за достъп до касационно обжалване от 5000 лв. и тъй като цената на иска е под него подадената касационна жалба се явява недопустима.

Така постановеното определение е правилно.

Въззивният съд не е бил длъжен да изпраща препис от касационната жалба на другата страна преди да се произнесе по нейната допустимост, а такова оплакване не е и относимо към правилността на обжалвания съдебен акт. От друга страна е налице изрична законова разпоредба – чл.286 ал.1 т.3 ГПК, задължаваща въззивния съд да извърши преценка за наличието на предпоставката за обжалваемост на постановения от него съдебен акт с оглед прага за допустимост, предвиден в чл.280 ал.1 ГПК и оправомощаваща го да върне подадената касационна жалба в случай, че тя не отговаря на това изискване. Неоснователно е и възражението, че цената на иска не е под 5000 лв. Същата се преценява към датата на завеждането на исковата молба с оглед търсената от ищеца сума – чл.69 ал.1 т.1 ГПК. В случая претенцията е заявена в размер на 4 853,30 лв. и е недопустимо тя да се определя чрез прибавянето на изтекли към последващ момент законни лихви, които са само законна последица при уважаването на иска в предявения размер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №22538/19.09.2024г. по в. гр. д. №571/23г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: