Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], [община] чрез адвокат Д. К. против решение № 238 от 07.11.2016 година по адм. дело № 60/2016 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо изх.№ 01-2600/7475 от 28.01.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правят се доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони за кампания 2015 г. Жалбоподателят е възразил, че писмото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по различни схеми и мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси чрез назначаване и изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:

На 18.04.2013г. дружеството жалбоподател подало заявление за регистрация, форма за ЕТ/ЮЛ за 2013, с което заявила подпомагане по мярка АЕП. Част от заявлението било и приложение за кандидатстване по мярка 214 „АП” 2013, като съгласно попълнените данни от същото [фирма] заявила следните направление по мярката – биологично растениевъдство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и опазване на застрашени от изчезване местни породи. На 20.05.2013 г. от дружеството било подадено заявление за редакция на парцели/животни, форма за ЕТ/ЮЛ, вкл. и в частта по мярка 214, като заявило за подпомагане нови парцели /вж. таблицата към заявлението/. Така по мярка 214 били заявени 22 парцела. Към заявлението били приложени съответните документи, изискуеми се при кандидатстването за посочените схеми и мерки. На стр. 21 от заявлението за 2013 били отпечатани резултати от извършените автоматични проверки на въведените данни по заявлението, като в частта „не сте декларирали същите площи по направление ВПС1/2 спрямо декларираните от предходната година”, била дадена 1 единици на парцел, посочен със съотв. номер – [номер]. Към заявлението били приложени и подписани от земеделския стопанин карти на ползваните БЗС за кампания 2015г.

С УП рег.№01-2600/10442 от 28.10.2013г. [фирма] било уведомено, че е одобрено подаденото от него заявление с УИН [номер] по направление ВПС-1 от мярка 214 АЕП, съгласно приложена таблица на одобрените площи. В УП били посочени и изискванията на поетия ангажимент, които дружеството следвало да спазва за срок от 5 години. Съгласно таблицата, приложение към писмото по това направление били одобрени 21 парцела /БЗС с обща площ от 38.02 ха.

На 26.05.2015г. [фирма] подало заявление за подпомагане 2015 г. под вх. №18040898. Към заявлението била приложена таблица на използваните парцели 2014 г. общо 158 в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място].

Със заявление за подпомагане 2015г. форма за ЕТ/ЮЛ, подадено на 11.06.2015 г. и с рег. №2623061540983 дружеството кандидатствало за подпомагане по следните схеми и мерки – СЕПП, СПП, ЗДП, АЕП, мярка 214 и НР2. В образеца на приложение за кандидатстване по мярка 214 „АП” 2015, част от общото заявление за подпомагане, дружеството заявило, че участва по три направления – биологично растениевъдство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и опазване на застрашени от изчезване местни породи. Били подписани и декларации, съдържащи се в заявлението, относими към заявените схеми и мерки, вкл. били посочени предоставените по мярка 214 документи /стр. 16 от заявлението/, както и подписани декларации, задължителни за участие по направление ВПС-1, стр. 19 от заявлението. На стр. 25 и 26 от заявлението били отпечатани и резултати от извършените автоматични проверки на въведените данни по заявлението, като в частта „не сте декларирали същите площи по направление ВПС1/2 спрямо декларираните от предходната година”, били дадени 13 единици на парцели, посочени със съответните номера. Към заявлението били приложени и подписани от земеделския стопанин карти на ползваните БЗС за кампания 2015 г.

До дружеството жалбоподател било изпратено писмо рег. №01-2600/7475 от 29.10.2015г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, с което е било уведомено, че ДФЗ откривало производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1. Дружеството било уведомено, че при извършени административни проверки на подаденото заявление с УИН [номер] и приложение за кандидатстване за кампания 2015 г. е установен процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1, който е 85, 04%, съгласно приложение към писмото № 1. Указано е, че при несъгласие с констатациите, засегнатото лице може да представи в 7 дневен срок от получаване на това писмо възражение и допълнителни доказателства. Съгласно отбелязване, това писмо било получено от управителя на дружеството на 11.11.2015 г.

Под рег. №01-2600/7475 от 23.11.2015 г. управителят на дружеството жалбоподател подал възражение до директора на ДФЗ. По така подаденото възражение било изпратено писмо-отговор с рег. №01-2600/7475 от 10.12.2015г., в който бил даден нов 7-дневен срок за подаване на възражения против констатациите в него. Това писмо било получено на 18.12.2015 г. от представител на дружеството. На 30.12.2015 г. последното подало ново възражение, в което се посочило, че била допусната техническа грешка при очертаването на границите на един от заявените парцели.

С Уведомително писмо рег. №01-2600/7475 от 28.01.2016 г. [фирма] е уведомено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели от дружеството през текущата кампания, спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 е 85, 04%. Предвид това и на осн. чл. 10, §4, вр. с чл. 21 от Регламент 65/2011 и на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11/2009г. е отказана финансова помощ и агроекологичния ангажимент по посоченото направление е прекратен. Неразделна част на писмото е Приложение №1 с подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване. Писмото е получено на 05.02.2016 г., жалбата против него е подадена до съда по пощата на 19.02.2016 г.

По делото е била допусната съдебно-техническата експертиза, като а9дминистративния съдт е приел за доказано, че посочените в приложение № 1 към писмото цифри и проценти напълно съответстват на данните, установени при извършената административна проверка и съпоставяне на заявените и очертани от жалбоподателя площи за кампания 2015 година. Определеният от вещото лице процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2015 година парцели по АЕП спрямо референтните /одобрените/ парцели през 2013 година за участие в направление "Биологично растениевъдство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и опазване на застрашени от изчезване местни породи " съвпада с процента - 85.04%, определен от административния орган и надвишаващ допустимия процент по чл. 24, ал. 2 от Наредбата.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че заявителят не е спазил задължителното изискване по чл. 24, ал. 2, тъй като заявената площ през третата година от поетия ангажимент е намалена с повече от 10 %, поради което попада в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3. Уведомителното писмо, с което е прекратен на същото правно основание ангажиментът, е съответно на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че напълно обосновано, в съответствие и при правилно приложение на действащата материалноправна норма административният орган приел, че е налице нормативно установена материалноправна предпоставка за постановяване на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11/2009 г. на отказ за финансова помощ за кампания 2015 г. и за прекратяване на поетия от [фирма] през 2013 година агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "ВПС-1 от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., поради нарушаване на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената /референтна/ площ при поемане на агроекологичния ангажимент. Въз основа на всички доказателства по преписката е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, че Регламент №65/2011г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №1698/2001 г. е неприложим, тъй като е отменен от Д. Р №640/2014 г. от 11.03.2014 г., съгласно приетото в чл. 43 и чл. 44 от същия и тази отмяна е в действие, считано от 01.01.2015 г. В тази връзка, настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че действително Д. Р №640 на Комисията отменя Регламенти №1122/09 и №65/2011 /приложим в този случай/. Съгласно чл. 43 от Д. Р „Отмяна“ Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Въпреки това тези регламенти продължават да се прилагат спрямо: заявленията за помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало преди 1 януари 2015 г.; исканията за плащане, подадени във връзка с 2014 г. Съгласно член 44 „Влизане в сила и прилагане“ регламентът се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г.

Съдът, като е съобразил тези предпоставки правилно е приел, че доколкото процесното заявление касае референтни години и премийни периоди, започнали преди 01.01.2015 г., то по арг. на чл. 44 от Д. Р, той не се прилага към процесното заявление и Уведомително писмо, а приложение по арг. на чл. 43 от Д. Р, намират нормите на Регламент 65/2011 г., на които се е позовал и заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в процесния акт.

Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваният от него акт е лишен от правна мотивировка. Напротив такава е налице, а и се установява, че към дата на издаване на акта, правните норми, които се визират в писмото от Регламент 65/2011 г. са приложими. Приложими и действащи са и нормите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и чл. 24 от Наредба №11/06.04.2009 г., които в крайна сметка са и правните основания за прекратяване на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент от дружеството по мярка 214, направление ВПС-1.

Настоящата инстанция следва да посочи, че при извършените административни проверки в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 24 от Наредба № 11/2009 година агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение /ал. 1 на чл. 24/. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.

Видно от доказателствата по делото, както и от заключението на експертизата е, че за референтната 2013 г. одобрената площ е равна на 38, 02 ха, а за текущата кампания 2015 г. площта на заявените парцели е равна на 105, 72 ха. Кампания 2015 г. се явява трета от поетия петгодишен ангажимент. През 2014 г. декларираните по мярка 214, направление ВПС-1 парцели са в размер на 38, 58 ха, тъй като е одобрена увеличената с 0, 56 ха площ от парцел [номер], поради което и референтната площ вече се равнява на 38, 58 ха, която именно се използва при изчисляване на географското припокриване със заявените през 2015 г. площи. Отново чрез заключението на съдебно-техническата експертиза също безспорно е установено, че в следствие на извършените административни проверки на заявлението за текущата кампания 2015 процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие в направление ВПС-1 е равен на 85, 02 %. Така установеният процент на припокриване на площите на заявените за кампания 2015 г. парцели с площта на референтните такива, е под минимално изискуемия се процент, посочен в чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/2009 г. Т.е. конкретното фактическо твърдение в писмото досежно размера на процента на припокриване се потвърждава изцяло чрез заключението на техническата експертиза, което означава, че няма спазване на изискването за допустимост на плащане на площ по мярка 214 "АЕП", регламентирано именно в чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/06.04.2009 г., а това от своя страна се установява и като основание за отказване на отпускането на заявената за получаване за кампания 2015 финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление ВПС-1, както и за прекратяване на ангажимента - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Не на последно място, за да се продължи изплащането на субсидиите при поетия ангажимент по мярка 214 е необходимо наличието на две предпоставки при условията на кумулация: да не е намалена одобрената вече площ с повече от 10% и всяка година минимум 90% от заявената за годината площ да се припокрива географски с площта, за която той е поет. Извършеното в случая намаление на площта попада в толеранса от 10% по първото условие, но надхвърхя допустимия процент по второто условие, което съставлява основание по чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба за прекратяването му.

По подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2015 година е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Според чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 Разплащателната агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за предоставяне на помощ. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на [фирма] са били извършени административни проверки, които позволяват установяване на процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели. В случая процентът на припокриване е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 74, § 2 от Регламент 1306/2013 година се прави на извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите.

По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед на изхода на спора [фирма], [населено място], [община] следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 07.11.2016 г. по адм. дело № 60/2016 година на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], да заплати на Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.