Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуален представител против решение № 5732 от 25.08.2016 г., постановено по адм. дело № 489/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-114/2015 от 09.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С това нейно решение е уважена като основателна жалба с рег. № Ж-114/18.03.2015 г., подадена от Г. И. М. в частта й за извършено нарушение от [фирма] на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, предвид липсата на което и да е от посочените в същата разпоредба условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на дружеството, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с т. 1 от решението на [фирма] е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 11000 лева.

Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обработката на личните данни е извършена при наличие на договорно основание - договор за прехвърляне на вземания (цесия), в който предмет попада и задължението, което Г. М. имал към цедента [фирма]. В случая според касатора е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, която допуска обработка на личните данни, когато това е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който е страна физическото лице, за което се отнасят данните. Изводите, направени в обжалваното решение са в противоречие и с чл. 99 от ЗЗД, уреждащ договора...