Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. В. - директор на [ЮЛ], [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 140/04.05.2017 г. по адм. д. № 65/2017 г. на Административен съд – Враца с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 6/13.01.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 33/2016 г. Касаторката твърди в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска неговата отмяна. Поддържа, че по делото не са доказани „сравними сходни обстоятелства“ при което е преценено, че е осъществена дискриминация.

Ответникът по касационнна жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационнна жалба - Н. П. М.-А., не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването срещу Решение № 6/13.01.2017 г. на КЗД по преписка № 33/2016 г. с което е установено, че Т. В., в качеството й на директор на [ЮЛ] – Враца, е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, от ЗЗДискр. на основание признак „лично положение“ по отношение на Н. П. М.-А. и й е наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с решение № 6 от 13.01.2017г., постановено по преписка № 33/2016г. на КЗД правилно е прието, че Н. М. е заемала длъжност “учител“ в [ЮЛ]...