Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., против решение № 153 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 653 по описа за 2016 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 1012-26-325-1 / 01.11.2016 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2109-26-26 / 26.04.2016 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 8 от ПКТП отм. , чл. 104, ал. 3 от КСО и § 10 от ПЗР на ЗИД КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Й. С. Г. от [населено място], обл. Хасково, е оспорила касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Хасковския административен съд е решение № 1012-26-325-1 от 01.11.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Х., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]-2139-26-51 от 24.08.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Й. С. Г. е отказано изменение на размера на получаваната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на съпруга...