Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Б., против решение № 1281 от 17 юли 2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2493/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-16002415009634-091-001/12.07.2016 г., поправен с РА № П -16002416133117-003-001/26.07.2016 г, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 671/30.09.2016 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 627.38 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна изцяло и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. П., [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Х. по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 627.38 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК,...