Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на В. И. З. от гр. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. срещу решение № 987 от 06.06.2017г. на Административен съд – гр. В. по адм. д. № 2861/2016г., с което е отменена Заповед № 18 – 7001 от 01.09.2016г. на Началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) – гр. В. за одобряване на изменение на кадастралната карта и казастралния регистър (КККР) на гр. В. в поземлен имот (ПИ) идентификатор № [номер] на основание § 4к ал. 13 т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ПЗР на ЗСПЗЗ).
В касационната жалба жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на лица, за които не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Твърди, че това е така, тъй като по отношение на ответниците К. с решение на ВКС е признато че не са собственици на 554, 65 кв. м. на подлежаща на възстановяване земеделска земя, представляваща реална част от ПИ № [номер]. Твърди и че не е налице спор за материално право както е прието в оспореното решение на АС – гр. В., тъй като спорът е бил разрешен с решение по гр. д. № 1240/2007г. на ВКС.
Ответниците Л. В. К. и З. А. К., чрез процесуалния си представител от адв. А., и с писмен отговор на касационната жалба изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
О. Н на СГКК – гр. В. и Г. И. Г. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не...