Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 1647/15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11382/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22222514002863-091-001 от 03.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1576/19.10.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - София да заплати на [фирма] съдебно-деловодни разноски в размер на 4 365, 09 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е установено материално-правното основание за облагане с данък предприятие – платец на доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба, а извършените счетоводни записи от дружеството в последствие, съгласно които посочените суми са отчетени като документално необосновани разходи не изключва възможността да представляват скрито разпределение на печалба. По подробно изложени доводи, моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт, в оспорената му част, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - [фирма], не взема становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално...