Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град срещу решение № 6278 от 17.10.2016г. по адм. дело № 6733/2016г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 2153-21-205/07.06.2016г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/14/21.03.2016г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ София-град и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът - П. М. Д. от [населено място], чрез настойниците Г. П. Д. и М. М. К., чрез пълномощника адвокат Й. Г. оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административният съд София-град е отменил решение № 2153-21-205/07.06.2016г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане, с което на основание чл. 96 КСО, е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на П. М. Д., считано от 02.01.2016г. и е възобновена личната му социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО от 02.02.2016 г., и е изпратил преписката на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София-град за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неправилно е приложен материалния закон - § 22с ПЗР КСО във връзка с чл. 82 КСО. Според съда, изменението на чл. 82, ал. 1 КСО /обн. ДВ, бр. 107/2014 г./ се отнася само за подадени заявления за отпускане на пенсия след влизане в сила на изменението като лицата, които са придобили право на наследствена пенсия преди изменението, не губят съответно придобитото право, ако не отговарят на новите условия. Извел е извод, че административният орган неправилно е приел, че определеният срок на инвалидност до 01.02.2016 г. води до прекратяване на наследствената пенсия, като се е позовал на разпоредбата на § 22с ПЗР КСО. Този извод на съда е обоснован от определения на П. Д. с последващо ЕР на ТЕЛК пожизнен срок на трайно намалена работоспособност 95 %. Според съда, лицето продължава да бъде лице с трайно намалена работоспособност - 95% с чужда помощ и определен срок на инвалидността – пожизнен - с ЕР на ТЕЛК от 17.02.2016 г., при което не са налице никакви основания за прекратяване на отпуснатата наследствена пенсия. Съдът посочва, че административният орган при едни и същи обстоятелства отпуска, а след това отказва изплащането на пенсията, като се позовава на обстоятелството, че към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията са били в сила измененията на чл. 82, ал. 1 КСО и лицето и тогава не е имало качеството на учащ. Според съда определянето на срок на инвалидността на Д. не прави отпуснатата наследствена пенсия срочна и посочения в разпореждането от 20.01.2015 г. срок на инвалидност не обуславя изплащането на отпуснатата наследствена пенсия за инвалидност именно до тази дата. По съображения в този смисъл е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно.

По фактическата обстановка не се спори. Безспорно е установено, че с разпореждане № [ЕГН]/3 от 20.01.2015 г. на ръководителя „ПО“ по заявление от 17.10.2014 г. на П. М. Д. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82, ал. 1 от КСО, считано от 01.10.2014 г. - от първо число на месеца, следващ месеца на смъртта на наследодателя. Определен е срок за изплащане на пенсията до 01.02.2016г., съгласно ЕР № 0404/13.02.201Зг. на ТЕЛК при ЦПЗ [фирма] София. Със същото ЕР е определена оценка на работоспособността - 95 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане без чужда помощ. Към отпуснатата наследствена пенсия е постановено да се изплаща получаваната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО.

С писмо с изх. № 1029-21-3586/24.02.2016г. на Дирекция “Пенсии” в ТП на НОИ София-град П. Д. е уведомен за промяна в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2015г. В писмото е цитирана и разпоредбата на § 22с от ПЗР КСО, съгласно която пенсиите, отпуснати до 31.12.2014 г. продължават да се получават до определения им срок. Указано е, че за да се продължи изплащането на наследствената пенсия, лицето следва да представи документ, доказващ качеството му на учащ.

В изпълнение на указанията, П. Д. е представил декларация с вх. № 1004-21-53 от 17.03.2016 г., в която изрично е посочил, че не посещава учебно заведение.

Със заявление с вх. № 2177-21-88/17.03.2016г. П. Д. е поискал да му се отпусне лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, като е представил ЕР на ТЕЛК № 0496/17.02.2016г., издадено от Пета МБАЛ - София. С посоченото експертно решение на П. М. Д. по повод преосвидетелстване е определена 95 % ТНР с чужда помощ и с пожизнен срок на инвалидността.

С разпореждане № [ЕГН]/14 от 21.03.2016 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ София-град, на основание чл. 96 КСО е прекратена получаваната от П. М. Д. до 01.02.2016г. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със същото разпореждане, считано от 02.02.2016 г., е възобновена личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО пожизнено. Към социалната пенсия е постановено да се изплаща и добавка за чужда помощ по чл. 10З КСО в размер на 86, 36 лв. със срок до пожизнено.

При последвалото обжалване на това разпореждане по административен ред, директорът на ТП на НОИ София-град, е издал оспореното в първоинстанционното производство решение № 2153-21-205/07.06.2016 г., с което е оставил без уважение жалбата на Д.. В мотивите е изложено, че във връзка с изменението на чл. 82, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2015 г. и изтичане на срока, до който е била отпусната наследствената пенсия на П. Д., а именно – 01.02.2016 г. – и на основание представената декларация, че Д. не посещава учебно заведение, при тези факти, след направена преценка, че лицето няма качеството на учащ и не отговаря на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 82, ал. 1 КСО за получаване на наследствена пенсия, същата е прекратена, считано от 02.02.2016 г. поради изтичане на срока, до който е била отпусната и отпадане на основанието за получаването й.

Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни.

Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО /преди изменението ДВ бр. 107/2014г./ предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18г - възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18 г., съответно 26 г. възраст. След изменението на чл. 82 КСО, считано от 01.01.2015 г. с ДВ бр. 107/2014 г. правото на наследствена пенсия след това изменение е поставено в зависимост от още една материална предпоставка, а именно за възрастта над 26 г. възраст лицата да учат. Със същото изменение е въведено правилото на § 22с ПЗР КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18 г., съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Приложението на §22с ПЗР КСО е само еднократно по отношение на заварените отпуснати преди това изменение пенсии.

Именно такъв е настоящият случай, при който е била отпусната наследствената пенсия до 31.12.2014г., когато е имало възможност тя да бъде получавана след навършването на 26 г. възраст, без да се изисква лицето да е учащ след тази възраст. С изменението в ДВ бр. 107/2014г., за да бъдат получавани наследствените пенсии, лицето следва да е и учащо, и над тази възраст, като по делото е установено, че П. Д. не е учащ. Независимо от това, разпоредбата на § 22с ПЗР КСО предвижда, че вече отпуснатата пенсия на П. Д., макар и да не отговаря на предпоставките след 01.01.2015 г., ще се продължава да се получава до срока на инвалидността, определен с експертното решение на ТЕЛК № 0404/13.02.2013 г. и това е дата 01.01.2016 г. Това правило, регламентирано в § 22с ПЗР КСО, не може да бъде прилагано повече от един път, независимо, че срокът на инвалидността е продължен с последващо решение на ТЕЛК. За да бъде получавана наследствена пенсия след този срок, следва да е налице хипотезата на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията след изменението в ДВ бр. 107/2014 г., която изисква да е налице и качеството на учащ съгласно наредбата по чл. 106 КСО, какъвто П. Д. не е съгласно декларацията, която е подал.

По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт са неправилни. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на П. М. Д. против решение № 2153-21-205/07.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/14/21.03.2016 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ София-град.

Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Определение № 6779/01.12.2016 г., с което е изменено решение № 6278 от 17.10.2016 г. в частта за разноските, и са присъдени разноски на адвокат Й. Г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6278 от 17.10.2016 г. по адм. дело № 6733/2016 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. Д., подадена чрез настойниците Г. П. Д. и М. М. К., против решение № 2153-21-205/07.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/14/21.03.2016 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.