Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Варна против решение № 1117 от 23.06.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 162/2017 г., с което е обявен за нищожен издаденият на П. В.Л.А за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 20161636/08.11.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 231/01.12.2016г. на директора на ТД на НАП - Варна.

В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касаторът твърди, че в процесния случай са налице всички установени от закона предпоставки за издаване на акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 106 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Постъпила е и частна жалба срещу определение № 2092/31.07.2017 г. по същото дело, с което е постановено допълване на решение № 1117 от 23.06.2017 г. в частта за разноските, като ТД на НАП Варна е осъдена да заплати на П. В. Л. сумата от 1 310, 00 лв. разноски по делото. Сочи се, че обжалването определение е незаконосъобразно, тъй като не е взето предвид изпратеното в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Ответникът - П. В. Л. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски в размер на 1 250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение....