Образувано е по касационна жалба на Е. В. И., от [населено място] против решение № 475 / 24.01.2017 г. по адм. дело № 8648 / 2016 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 49, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 475 / 24.01.2017 г. по адм. дело № 8648 / 2016 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Е. В. И., от [населено място] срещу решение № 1040 – 21 – 198 / 22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ София – град. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че органите на ТП на НОИ София – град са отхвърлили молба вх. № 1019 – 21 – 941 / 30.06.2016 г. на Е. В. И. срещу неправилно определен размер за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане и са потвърдили определеният размер за изплащане на паричното обезщетение по чл. 50 – чл. 51 от КСО в размер на не по-малко от среднодневната минимална работна заплата за съответния месец. Жалбоподателката е осигурено лице по договор за управление и контрол във [фирма], считано от 01.03.2011 г.

От извършената проверка контролните органи на ТП на НОИ са установили доходи по периоди за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които са потвърдени от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. При изчисляване на обезщетението по представените болнични листове е съобразено правилото на чл. 49, ал. 1, изр. последно КСО, съгласно който дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Органите на ТП на НОИ са съобразили, че паричното обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, определяйки го по реда на чл. 41, ал. 2-5 от КСО.

Възражението на касатора за неправилно изчислено среднодневно нетно възнаграждение за относимия период, от който е изчислено обезщетението е неоснователно и се опревергава от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено в тази му част и като компетентно изготвено законосъобразно и обосновано е кредитирано с доверие от административния съд.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475 / 24.01.2017 г. по адм. дело № 8648 / 2016 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.