Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. У., гр. [населено място], [улица] срещу Решение №280 от 12.08.2016 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №359/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н У. срещу приложена на 23.05.2016 г. от инспектор в „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр., принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – В. С. У., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган. За да приеме, че издалият мярката орган е компетентен съдът се позовава на Заповед №Із-275 от 24.02.2006 на министъра на вътрешните работи, но заповедта не е приложена по делото и не е отразено в хода на производството, че заповедта му е служебно известна. Заповедта касае офицери и сержанти от структурните звена на „Пътна полиция“, какъвто издалият мярката не е.

Съдът неправилно цени доказателствата по делото и прави необоснован извод за начина на паркиране на превозното средство. Променя и квалификацията на нарушението от такова по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Неправилен счита и извода на съда, че паркираното превозно средство е пречело на гражданите. Не е отчел, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира...