Образувано е по касационна жалба от Р. К. П. от гр. [населено място], против решение № 129 / 12.09.2017 г., постановено по адм. дело № 94 / 2017 г. по описа на Административен съд гр. Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Я-938-1 / 18.11.2016 г. на и. д. директор на дирекция „Социално подпомагане” /“СП“/ гр. Я..
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Социално подпомагане” гр. Я., не изразява становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административният съд гр. Я. е отхвърлил жалбата на Р. К. П. против заповед № Я-938-1 / 18.11.2016 г. на и. д. директор на дирекция „СП“ гр. Я., с която му е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/, потвърдена с решение № 28-РД04-0155/13.03.2017 г. на директора на РДСП – гр. Я.. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че не е доказано възникването на инцидентна жизненоважна потребност, за чието удовлетворяване да се отпусне еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Изложил е също, че в молбата – декларация на лицето не са посочени конкретни инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл. 16 ППЗСП, а е направено общо искане за предоставяне на средства за постоянни потребности.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че от Р. К. П. - касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадена молба – декларация с вх. № Я-938 / 24.08.2015 г. до директора на дирекция „СП” гр. Я., с която е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за закупуване на облекло, лекарства, храна, извършване на ремонт на съсобствена къща и заплащане на изработване на зъбен мост. Към молбата е приложил експертно решение и фактура от 12.08.2015 г. за закупени строителни материали на обща стойност 22 лв., без да става ясно какви са и кой е купувачът. Представена е и фактура за заплатени стоматологични услуги от 18.09.2015 г. на стойност 300 лв. С решение №135 / 08.12.2015 г. по адм. дело № 187 / 2015 г. на Административен съд гр. Я., съдът е дал указания на административния орган, който изрично е изискал писмени сведения от лекуващия лекар, осъществил денталната помощ. Видно от писмените обяснения от 17.11.2016 г., извършената манипулация е била с планов характер – поставяне на зъбен мост, като лекуващият лекар не може да си спомни имало ли е належаща, инцидентно възникнала, жизненоважна нужда. Въз основа на изготвения социален доклад от 17.11.2017 г. и приложените към него доказателства, както и предвид декларациите от лицето, е издадена обжалваната заповед, с която е отказано отпускане на исканата помощ по съображения, че няма инцидентно възникнали здравни, образователни, социално-битови и други жизненоважни потребности, на основание чл. 16, ал. 1 ППЗСП.
Не се спори също, че Р. К. П. има установена трайно намалена работоспособност 100 %, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 0389 / 03.07.2015 г., получава пенсия в установен размер, както и интеграционни добавки по чл. 42 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) в установен размер. От страна на жалбоподателя не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ.
В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - „поради влошено здравословно състояние, изработване на зъбен мост, закупуване на облекло, храна, лекарства, ремонт на съсобствена къща”, без да е посочен съответно размера на търсената помощ и без да е обоснован инцидентния характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Необходимостта от закупуване на облекло, лекарства, храна са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно – семейство. В искането не е посочено, че се претендира предоставяне на средства за разходи за лекарства, и въпреки че с експертното решение на ТЕЛК е установено наличие на трайно намалена работоспособност 100 %, не може презумптивно да се приеме, че е налице инцидентно възникнала нужда от средства за лекарства или за лечение. Молбата-декларация е подадена на 24.08.2015 г., а близо месец по-късно е поставен зъбния мост – 18.09.2015 г.В случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход.
По изложените съображения, решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129/12.09.2017 г., постановено по адм. дело № 94/2017 г. по описа на Административен съд гр. Я.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.