Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 798 от 05.05.2017 г., постановено по адм. д. № 3000/2016 г. Административен съд Варна, 15-ти състав е отхвърлил жалбата на З. Г. Б., действащ като [фирма], срещу ревизионен акт (РА) № Р - 03002716002228 – 091 – 001/15.08.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П-03002716149464-003-001/25.08.2016 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 361/21.10.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, с който на жалбоподателя за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са установени задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) – лихва в размер на 1 110, 18 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) в размер на 15 839, 37 лв. и лихва – 6 329, 12 лв., в това число лихва за невнесени авансови вноски.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от З. Г. Б., действащ като [фирма], в която се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 228, 36 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени...