ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5222

гр. София, 15.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Таня Орешарова Частно касационно гражданско дело № 20248003103746 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез гл. инсп. Д. М., срещу определение № 253 от 01.02.2024 г. по възз. гр. д. № 1257/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на Комисията против определение № 266249 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 13161/2019 г. по описа на Софийски градски съд, по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната му част определението е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Как следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство при направено възражение за прекомерност? 2. Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38 ЗАдв. в пълен размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, значително по-ниската степен на фактическата и правна сложност на делото в сравнение с други дела по специалния закон? 3. Когато съдът определя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело, обвързан ли е от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет? Цитира се практика на ВКС и на СЕС, на която въззивното определение противоречи.

Върховният касационен съд, състав на...