Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ректора на [ЮЛ], [населено място], [улица] срещу Решение №657 от 02.02.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №4892/2016 г.

С обжалваното решение съдът обявява нищожността на Заповед №РД-25-14 от 19.04.2016 г. на ректора на [ЮЛ], с която на основание чл. 137, ал. 2, т. 3.2. и ал. 5 във вр. с чл. 135, т. 3, 4 и 6 от Правилник за устройството и дейността на [ЮЛ] на В. С. М. е наложено наказание „изключване без право да се обучава“.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно прилага разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от Правилник за устройството и дейността на [ЮЛ] (Правилника). Не отчита, че срока по разпоредбата започва да тече не от датата на получаване на доклада на декана на факултета, а от датата на получаване на становището на ресорния заместник-ректор. С оглед на това правомощието на ректора да издаде оспорената заповед не е преклудирано към 19.04.2016 г. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – В. С. М., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност на органа. Макар да не споделя мотивите на съда по съществото на спора и да поддържа всички изложени възражения срещу оспорената заповед в първата инстанция, счита решението за правилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. М., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на съда....