О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3179
София, 29.11.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков
ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова
Мирослава Кацарска
изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. № 2172/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Р. М. - С. В. ЕООД и на „Ю. Б. АД срещу решение № 261 от 17.04.2024 г., постановено по в. т.д. № 94/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С обжалваното решение е отменено решение № 960/26.07.2023 г. по т. д. № 205/2022 г. на СГС, TO, VI-14 състав, с което е отхвърлена молбата на Я. Д. и З. Прокеш за откриване производство по несъстоятелност на „Р. М. - С. В. ЕООД като вместо нег е постановено: 1) обявяване на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ на неплатежоспобността на „Р. М. - С. В. ЕООД с начална дата - 30.11.2021 г.; 2) откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ; 3) допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; 4) назначаване на временен синдик с определено месечно възнаграждение; 5) указване на „Р. М. - С. В. ЕООД да изпълни задължението си по чл. 640, ал. 1 ТЗ и 6) определена е датата 15.05.2024 г. за първо събрание на кредиторите.
В касационната жалба на „Р. М. - С. В. ЕООД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при анализа на финансовото състояние на ответното дружество въззивният съд се е позовал на заключението по назначената в първата инстанция две години по-рано съдебно -икономическа експертиза, която е непълна и съдържа противоречива информация. Излагат се доводи, че неправилно в експертизата не са отчетени имоти на дружеството на стойност 1 094 444.95 лв., които са осчетоводени като инвестиционни имоти с оглед основната дейност на „Р. М. - С. В. ЕООД. Според касатора апелативният състав е бил длъжен да инициира допълване и отстраняване на противоречията в експертизата чрез установяване на икономическото състояние на дружеството към момента на приключване на съдебното дирене. Отделно се оспорва определената от съда начална дата на несъстоятелността. Сочи се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че задължението към молителя е било изискуемо към 30.11.2021 г. без да бъде взет предвид факта, че към тази дата не е бил изтекъл предвиденият в договора двумесечен срок за доброволно изпълнение от длъжника след получаване на нотариалната покана. Иска се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ вр. чл. 608 ТЗ и присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е следният правен въпрос: „Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество?“.
По отношение на критериите за оценяване икономическото състояние на дружеството касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013г. на ІІ т. о.; решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т. о.; решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ІІ т. о.; ВКС, решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ІІ т. о.; решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017г. на І т. о.
Във връзка с твърдението в касационната жалба за необходимостта от събиране на доказателства за икономическото състояние на дружеството пред въззивната инстанция, касаторът сочи, че въпросът е решен в противоречие с решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, І т. о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 78/19.08.2015г. по т. д. № 2271/2014г. на ВКС, І т. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на касационната жалба на „Р. М. - С. В. ЕООД от молителите Я. Д. и З. Прокеш - граждани на Ч. Р. в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че поставеният от касатора въпрос е решен от апелативния състав в съответствие с практиката на ВКС, както и че в процесуалноправната му част въпросът не е значим за правния спор. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
В касационната жалба на „Ю. Б. АД се излагат доводи, че банката е легитимирана да обжалва въззивното решение на основание чл. 613а, ал. 2 ТЗ, тъй като има вземане срещу „Р. М. - С. В. ЕООД, обезпечено с ипотека, вписана в Търговския регистър преди откриване на производството по несъстоятелност. В тази връзка с жалбата се представят договор за банков кредит, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, заповед за изпълнение и ГФО на ответното дружество за 2021 г. Оспорва се активната легитимация на молителите Я. Д. и З. Прокеш с твърдение, че за тях не съществува вземане по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Същевременно се твърди, че въззивният съд неправилно е определил икономическото състояние на длъжника въз основа на непълното заключение на вещото лице, което не е дало отговор на въпроса за показателите за ликвидност на дружеството към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и към месец април 2024 г. Според банката-касатор коефициентите на ликвидност на дружеството към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. са много над референтните стойности. Иска се отмяна на въззивното решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, или отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Ю. Б. АД се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението по съображения, аналогични на тези, изложени в самата жалба, касаторът „Ю. Б. АД е поставил следните правни въпроси:
1. „Следва ли да е налице обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания към определената начална дата на неплатежоспособност?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на II т. о. и решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, т. о.
2. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведените от страните доводи и възражения, и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?“. Твърди се противоречие с постановките в решение № 212/01.02.2012 г. по 1106/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.
3. „Условие ли е за приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение № 68/5.06.2024 г. по т. д. № 21/2023 г. на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са представени писмени отговори на касационната жалба на „Ю. Б. АД от молителите Я. Д. и З. Прокеш и от длъжника „Р. М. - С. В. ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба на „Р. М. - С. В. ЕООД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 613а, ал. 1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 960/26.07.2023 г., постановено по т. д. № 205/2022 г. на СГС, TO, VI-14 състав, с което е отхвърлена молбата на Я. Д. и З. Прокеш за откриване производство по несъстоятелност на „Р. М. - С. В. ЕООД като вместо него е обявявил на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспобността на „Р. М. - С. В. ЕООД с начална дата - 30.11.2021 г.; открил е производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ; допуснал е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; назначил е М. Ш. за временен синдик с определено месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за съответния период; указал е на „Р. М. - С. В. ЕООД да изпълни задължението си по чл. 640, ал. 1 ТЗ и е определил датата 15.05.2024 г. за първо събрание на кредиторите.
Въз основа на представените от молителите писмени доказателства въззивният състав е приел за установено, че :
- между молителите Я. Д. и З. Прокеш и ответника „Р. М. - С. В. ЕООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № А506, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. 11538.3.29.1.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], местност „Юрта - под пътя“, общ. Несебър, със застроена площ 28,60 кв. м., състоящ се от: кухненски бокс, баня, спалня, тераса, ведно със съответните 0,62%, равняващи се на 6,00 кв. м. идеални части от общите части на сградата, или с обща площ в размер на 34,60 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. Молителите са заплатили авансово изцяло договорената цена на имота в размер на 35 000 евро;
- в т. III. 4 от предварителния договор и в чл. 1 от анекса към него е предвидено задължение на длъжника да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите чрез сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-късно от датата 31.12.2020 г. Съгласно т. V.1 от предварителния договор, в случай че длъжникът откаже да прехвърли правото на собственост върху имота по причина, за която той отговаря, и при условие, че кредиторите са изпълнили всички свои задължения в срока и при условията на договора, кредиторите имат право да развалят договора като дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение;
- на 14.10.2021 г., чрез нотариус В. М. молителите са връчили на длъжника нотариална покана за изпълнение на задължението за прехвърляне на имота при условията на предварителния договор и анекса не по-късно от 30.11.2021 г. В поканата е отразено, че при неизпълнение в посочения срок, кредиторите развалят предварителния договор изцяло поради неизпълнение на длъжника и ще искат да им бъде платена сумата 39 443 евро, представляваща сборът от платената цена на имота в размер на 35 000 евро, 4 093 евро - законната лихва върху главницата за времето от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г. и 350 евро - разноски, отнасящи се пряко до развалянето на договора. От страна на ответника не са представени доказателства, че е заплатил изцяло или част от претендираната сума;
- съгласно представената справка от Службата по вписванията – Несебър, длъжникът е учредил договорни ипотеки върху имота, предмет на договора и други имоти в полза на „Ю. Б. АД, които ипотеки не са вдигнати към момента на подаването на молбата по чл. 625 ТЗ пред СГС;
- в рамките на изпълнително дело № 202270400017 по описа на ЧСИ И. М., образувано по молба на кредитора „М.“ ЕООД, е проведена публична продан на процесния имот. С акт. вх. per. № 3818 от 26.04.2023 г. вх. per. № 3766 в Служба по вписванията - [населено място] имота предмет на договора е бил придобит чрез публичен търг от М. М. М..
Въззивният състав е посочил, че първата инстанция неправилно е приела, че вписаната върху имота договорна ипотека не е застрашавала правата на кредиторите по предварителния договор. Според апелативния състав въпросът от значение за решаване на спора по настоящето дело, е не дали ипотека е застрашавала правата на кредиторите, а дали е налице неизпълнение на договора от страна на продавача в предвидените срокове. За да обоснове извода, че молителите имат валидно вземане към „Р. М. - С. В. ЕООД по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. ТЗ, въззивният състав е акцентирал върху клаузите на предварителния договор и анекса към него, с които е създадено задължение за длъжника да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите чрез сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-късно от 31.12.2020 г. Съдът се е позовал на уговорката, че при неизпълнение на това задължение кредиторите имат право да развалят договора като дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение. Приемайки за установено, че към 31.12.2020 г.: - вписаната върху имота ипотека не е била заличена; - длъжникът изобщо не е изпълнил задължението си по предварителния договор да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите до 31.12.2020 г.; - кредиторите са изпълнили всички свои задължения по договора в срока и при условията на договора, заплащайки изцяло пълната продажна цена за имота, въззивният състав е заключил, че молителите са имали право да развалят договора, давайки на длъжника двумесечен срок за изпълнение, което те са сторили с нотариалната покана, връчена на ответника на 14.10.2021 г. с даден срок за изпълнение не по-късно от 30.11.2021 г. Съдът е подчертал, че в случая вписаната ипотека не е била заличена нито към 14.10.2021 г., нито към 30.11 2021 г. и нито към 04.08.2023 г. Приемайки, че предварителният договор законосъобразно е бил развален от кредиторите, апелативният състав е обосновал извода, че купувачите се явяват кредитори на ответното дружество по търговска сделка за връщане на дадените по предварителния договор суми, което активно ги легитимира в производството по чл. 625 във вр вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Произнасяйки се по твърдението на молителите за неплатежоспособност на ответното дружество, съдът е обсъдил финансовото му състояние на базата на приетото заключение по извършената пред първата инстанция съдебно -икономическа експертиза. Като релевантни за спора обстоятелства, установени от заключението, съдът е посочил, че: - общият размер на задълженията на длъжника надхвърля 5 000 000 лв.; - длъжникът има публични задължения в размер на 218 582.94 лв. към 27.01.2022 г., поради което са образувани изпълнителни дела за тяхното събиране; - плащанията към кредиторите са ставали единствено по реда на принудителното изпълнение. Съдът е отразил посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност на длъжника, както следва: - коефициент на обща ликвидност - 0,70 при препоръчителен коефициент около 2; - коефициент на бърза ликвидност - 0,69 при препоръчителен коефициент около 1; - коефициент на абсолютна ликвидност - 0,01 при препоръчителен коефициент по - голям от 0,2; - коефициент на незабавна ликвидност - 0,01 при препоръчителен коефициент около 0,5 - 0,7; - коефициент на финансова автономност -0.02, който не следва в никакъв случай да бъде по-малко от 0,33, т. е. собственият капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към кредиторите като коефициентът близо до нула означава, че длъжникът е изцяло зависим от чужди капитали.
В обжалваното решение въззивният състав е отразил също като релевантни за спора констатациите на вещото лице, че: - видно от отчета за приходите и разходите на длъжника за 2020 г., същият не е имал приходи от продажби на имоти като единствените му приходи за 2020 г. размер на 57 000 лв. са от услуги и се свеждат до постъпленията от собственици на обекти в комплекса по силата на договорите за управление и поддръжка на прилежащата инфраструктура и общите части; - видно от счетоводния баланс на длъжника към 31.12.2020 г., същият има парични средства в общ размер на 106 000 лв. (в брой 54 000 лв. и депозити 52 000 лв.); - предвид активността на други кредитори, изразяваща се в наложените възбрани върху други недвижими имоти на длъжника, може да се предположи с голяма вероятност, че върху банковите сметки на длъжника, по които са направени въпросните депозити, има наложени запори; - съгласно уведомление от 01.06.2021 г., подадено от друг кредитор - взискател на длъжника до Агенцията по вписванията, към 20.05.2021 г., длъжникът е имал просрочени публични задължения от 190 559.51 лв. към НАП, във връзка с които НАП е наложила 4 броя възбрани върху други имоти на длъжника.
С оглед на така установените чрез заключението на вещото лице данни относно финансовото състояние на ответника, апелативният съд е достигнал до извода, че длъжникът не е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение към жалбоподателите, които са негови кредитори по търговска сделка (чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ), както и че не е в състояние де изпълни изискуеми публично-правни задължения към държавата, свързано с търговската му дейност (чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ). Според съда паричните средства на длъжника не са достатъчни за изпълнението на тези задължения, като невъзможността е трайна, поради това, че ответникът не реализира съществени приходи от дейност, считано най-късно от края на 2019 г. (няма такива приходи за 2020 г.), а от друга страна такива приходи (от продажби на обекти) са понастоящем невъзможни или практически ограничени поради наложените ипотеки и възбрани върху тези обекти. Въззивният съд е подчертал, че длъжникът е в състояние на „спиране на плащанията“ за продължителен период (най-малко 8 месеца - от май 2021 г.), поради което за него е приложима и презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Анализирайки всички събрани по делото доказателства и в частност посочените от експерта коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът е приел, че ответното дружество не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи като дружеството е изпаднало в пълна зависимост от кредиторите си. Според въззивния състав е налице декапитализация на дружеството, което е в състояние на трайна и обективна неплатежоспособност, считано от 30.11.2021 г. Именно тази дата съдът е приел за начална дата на неплатежоспособността, имайки предвид, че по аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ, това е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемото парично вземане на молителите. За определяне на началната дата съдът е посочил, че се съобразява с времевия момент, в който едновременно са били налице и двата елемента на неплатежоспособността - наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. Приемайки, че началната дата на неплатежоспособността е 30.11.2021 г., когато е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на задължението за връщане на сумите по отправената нотариална покана, и отчитайки, че към тази дата дружеството не е разполагало с парични средства за удовлетворяване на изискуемите задължения, въззивният състав е заключил, че това е първият момент, в който е налице спиране на плащанията и невъзможност за плащане.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора „Р. М. - С. В. ЕООД основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касатора „Р. М. - С. В. ЕООД въпрос: „Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество?“, е формулиран като общотеоретичен и не притежава характеристиката на въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, обусловил решаващата воля на съда, за да уважи молбата по чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ. Независимо от това и доколкото въпросът е обоснован от касатора с твърдение, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, следва да се има предвид, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
Въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касатора практика на ВКС, свързана с момента към който следва да се прецени икономическото състояние на ответното дружество. В решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, І т. о. е посочено, че в чл. 621а, ал. 1 т. 2 ТЗ е предвидено засилено служебното начало в производството по несъстоятелност като се предоставя възможност на съда да установява факти и събира доказателства относно установяване състоянието на неплатежоспособност по свой почин, без да се прилага преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК. Както в цитираното решение, така и в константната практика на ВКС, се приема възможност за въззивния съд служебно да събира доказателства относно икономическото състояние на дружеството, без обаче въззивната инстанция във всички случаи да е длъжна да събира доказателства. Според решение № 78/19.08.2015 г. по т. д. № 2271/2014 г. на ВКС, І т. о. съдът по несъстоятелността може по своя инициатива да установява факти и събира нови доказателства, включително служебно да назначава експертиза, когато са необходими специални знания на експерт във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност, но в случая необходимостта от събиране на допълнителни доказателства е обоснована от касационния състав с необсъждането от първата инстанция на доводи на ответника за възникнало в хода на производството в негова полза регресно вземане. В решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. е отразено че въззивният съд трябва да допусне поисканата от страната експертиза, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.
От изложеното следва, че въззивният съд следва служебно да допусне нова експертиза и да събира допълнителни доказателства за икономическото състояние на ответното дружество, когато последното е навело оплакване за неотчитане от първата инстанция на доводи за свои вземания или на погасени задължения, както и когато съдът прецени, че са налице неточности, неясноти иил непълноти в приетата пред първата инстанция експертиза. Предвидената в чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ възможност съдът по свой почин да установява факти и събира доказателства от значение за спора, не дерогира правилата относно доказателствената тежест по чл. 154 и сл. ГПК. В случая с определение № 457 от 11.02.2022 г. по т. д. № 205/2022 г. на СГС, първоинстанционният съд е задължил ответника „Р. М. - С. В. ЕООД на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи годишните данъчни декларации, годишните баланси, отчетите за приходите и разходите и др., уведомявайки ответника за неблагоприятните за него последици, визирани в чл. 161 ГПК. Съобщението е било редовно връчено на управителя на дружеството Н. Л., който не е оспорил молбата по чл. 625 ТЗ, нито е представил указаните от съда доказателства. Управителят на ответника не е оспорил също приетото заключение на вещото лице С. Й., изготвено на базата на годишните финансови отчети на дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., публикувани в Търговския регистър и към 31.12.2021 г., предоставени от счетоводството на „Е. К. ЕООД. Пред въззивната инстанция не е представен отговор на въззивната жалба и не са въведени доводи от ответника, оспорващи изводите на вещото лице относно размера на пасива и актива на дружеството и на показателите за ликвидност. Като се имат предвид горните обстоятелства, както и факта, че заключението на вещото лице по всички поставени 14 задачи не е неясно, следва изводът, че апелативният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, като не е назначил служебно нова експертиза за установяване на икономическото състояние на дружеството към датата на приключване на устните състезания през въззивната инстанция.
Аналогично, не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК неконкретизираният въпрос на касатора относно критериите, въз основа на които следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при преценката на неплатежоспособността, въззивният състав изцяло се е съобразил с констатираните от експерта показателите за ликвидност и с принципните постановки, изложени в решение № 71/31.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., съгласно които липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази връзка въззивният съд е изложил подробно аргументи за трайната невъзможност за ответното дружество да покрие краткосрочните си задължения с приходи от продажби на обекти, които понастоящем са невъзможни или практически ограничени поради наложените ипотеки и възбрани върху тези обекти. Както бе посочено по-горе, при липсата на твърдения и на каквито и да е данни по делото за наличие на положителни финансови резултати след 30.11.2021 г., въззивният състав не е имал основание да събира служебно доказателства относно показателите за ликвидност през 2022г. и 2023 г.
Касационната жалба на „Ю. Б. АД срещу решение № 261/17.04.2024 г., постановено по в. т.д. № 94/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Налице е непротиворечива практика на ВКС - обективирана в определение № 335/04.05.2011г. по ч. т.д. № 330/2011г. II т. о., определение № 153/27.05.2013г. по т. д. № 1671/2013г. на I т. о., определение № 283/30.12.2016г. по т. д. № 1666/2016г. на II т. о., потвърдено с определение № 278/17.05.2017г. по ч. т.д. № 821/2017г. на ВКС, II т. о., определение № 236/12.10.2017г. по т. д. № 1488/2017г. ТК, II т. о. и други, в които се приема, че по отношение на касационното обжалване на решения по чл. 630 и чл. 632 ТЗ, е приложимо общото правило, че право на касационна жалба имат само лицата, които са участвали като страни в разглеждането на делото от въззивната инстанция. Предвиденото в чл. 613а, ал. 2 ТЗ изключение от това правило, а именно, че „решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност“, не обуславя допустимост на касационно обжалване от такива трети лица. От заглавието на текста на чл. 613а ТЗ „Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд” следва извод, че съдържащата се в чл. 613а, ал. 2 ТЗ уредба се отнася само до правото на третите лица да подадат въззивна жалба срещу решението на окръжния съд по чл. 630 или чл. 632 ТЗ. В Търговския закон няма разпоредба, предвиждаща процесуална възможност за трети лица, които не са участвали като страна във въззивното производство, да подадат касационна жалба срещу решението на въззивния съд по чл. 630 ТЗ или чл. 632 ТЗ и по този начин да придобият качеството на страна по делото за пръв път пред касационната инстанция. Установеното в чл. 613а, ал. 2 ТЗ потестативното право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство, в което третите лица от кръга на посочените в алинея втора не са участвали, е обосновано с осигуряване възможност те да повлияят върху изхода на спора чрез навеждане на доводи и възражения и ангажиране на доказателства, каквато възможност не съществува в касационното производство. Не е допустимо в рамките на касационното обжалване да бъдат приети и обсъдени представените с касационната жалба писмени доказателства от „Ю. Б. АД за установяване на вземане на банката към дължника, обезпечено с ипотека и вписано в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъдат за пръв път обсъдени доводите в касационната жалба на „Ю. Б. АД, касаещи икономическото състояние на ответното дружеството и началната дата на несъстоятелността.
В настоящия случай касаторът „Ю. Б. АД не е участвал като страна във въззивното производство до постановяване на решението по чл. 630 ТЗ. Без значение за допустимостта/недопустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че след постановяване на решението по чл. 630 ТЗ въззивният състав е оставил без уважение молба на „Ю. Б. АД по чл. 247 ГПК. От една страна предмет на касационната жалба на „Ю. Б. АД не е решението на апелативния съд по чл. 247 ГПК от 19.06.2024 г., а решението по чл.630 ТЗ, постановено на 17.04.2024 г. Подаването на молба по чл. 247 ГПК не прави „Ю. Б. АД страна във въззивното производство – банката не е била конституирана като страна в производството пред апелативния съд и представените с молбата й по чл. 247 ГПК документи не са приемани като писмени доказателства от въззивния съд и не са включени в доказателствения материал по делото.
Неотносимо към въпроса за допустимостта, респ. за недопустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че „Ю. Б. АД не е имал правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, с което е била отхвърлена молбата на Я. Д. и З. Прокеш за откриване производство по несъстоятелност на „Р. М. - С. В. ЕООД. Както е посочено в определение № 244/30.07.2018 г. по т. д. № 2878/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., липсата на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение не обуславя допустимост на касационната жалба на третото, неучаствало във въззивното производство лице, тъй като за него е съществувала възможността да участва в първоинстанционното производство и да ангажира доводи и доказателства като сам подаде молба по чл. 629, ал. 3 ТЗ или се присъедини като кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ.
Не следва да се присъждат разноски в полза на Я. Д. и З. Прокеш, претендирани с отговора на касационната жалба на „Р. М. - С. В. ЕООД, тъй като с отговора не са представени доказателства за разходи пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА по касационната жалба на „Р. М. - С. В. ЕООД касационно обжалване на решение № 261 от 17.04.2024 г., постановено по в. т.д. № 94/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Ю. Б. АД срещу решение № 261 от 17.04.2024 г., постановено по в. т.д. № 94/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Ю. Б. АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :