О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1007

София, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д. № 3323 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. П. чрез адвокат С. С. от АК-София срещу решение № 226 от 06.10.2017 г. по в. гр. д. № 55/2017 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се отменя решение № 517/08.11.2016 г. по гр. д. № 556/2016 г. на Районен съд Дупница в частта, в която е отхвърлен предявения иск от И. Й. П. против [фирма], на основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата над 537, 28 лева до пълния размер от 100 000 лева като обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва от злополуката до изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправните въпроси: 1. „Следва ли да се възприеме, че пострадалото лице е осъществило злополуката при условията на „груба небрежност” и дължимото му се обезщетение да бъде намалено по реда на чл. 201, ал. 2 КТ, в случай че работодателят е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката настъпила с пострадалия, се намира в причинна...