№ 909

гр.София, 20.12.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3543 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 35/ 13.06.2018 г. по гр. д. № 104/ 2018 г., с което Видински окръжен съд, потвърждавайки решение № 501/ 08.01.2018 г. по гр. д. № 2028/ 2016 г. на Видински районен съд, е отхвърлил исковете на религиозна институция „Мюсюлманско изповедание“ срещу Р. М. Х., квалифицирайки ги съответно по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за връщане на един жилищен имот в [населено място] по договор за наем от 05.02.2011 г. и чл. 236, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата 5 700 лв. – обезщетение за ползването на имота след срока на договора и при противопоставянето на наемодателя в периода 05.02.2015 г. – 31.08.2016 г.

Решението се обжалва от „Мюсюлманско изповедание“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е всички твърдения, доводи и възражения на страните и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства? и 2. Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителната власт, но е антидатиран; обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е неговата защита срещу антидатирания документ? Касаторът твърди, че въпросите...