РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова
Членове:Петя Шишкова
Милена Панева
при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Росица Т. Славова
като разгледа докладваното от Т. С. К. наказателно дело от общ характер № 20248002200894 по описа за 2024 година
С присъда №48/04.06.24 г., постановена от ОС-Пловдив /ПОС/, 3 състав, по В.Н.О.Х.Д.2421/23 г., е отменена оправдателна присъда №260021/01.02.21 г., постановена от РС-Пловдив /ПРС/, 5 наказателен състав, по Н.О.Х.Д.7825/19 г., и подсъдимият М. П. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.216,ал.1 НК,като във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим. Приспаднато е и времето на задържане на подсъдимия. Налице е произнасяне и по веществените доказателства и направените по делото разноски.
Срещу присъдата на ПОС е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се заявява нейна неправилност, незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимият-оправдан по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение. Постъпило е допълнение, в което подробно са изложени тезите на защитата и се препотвърждава отправеното в самата жалба искане.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият защитник, също редовно призован.
Конституираният частен обвинител, И. Я., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява мнението си по ангажиращия настоящата инстанция процесуален документ.
Представителят на ВП намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правилата по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:
Както подхожда винаги в случаи като процесния, преди да даде отговори на релевираните в касационната жалба допустими възражения срещу атакувания съдебен акт, формулирани в границите на възможната проверка, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се счита задължена да даде определени пояснения.
1/ Най-напред това касае хронологията на развитието на настоящото съдебно наказателно производство. Цитираната по-горе първоинстанционна присъда е била трикратно предмет на въззивна проверка. Тя е атакувана от представител на прокуратурата и е образувано В.Н.О.Х.Д.1139/21 г. по описа на ПОС. По това дело е постановена нова присъда №6/25.01.22 г., с която е отменена протестираната такава и подсъдимият П. е признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, наложено му е наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да се осъществи при първоначален общ режим, както и е извършена кумулация с друго осъждане с дължимите в тази връзка последици.
По касационна жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.357/22 г. по описа на 3 н. о. на ВКС. С решение №93/27.06.22 г. е отменена цитираната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указанията по това решение са свързани с необходимостта от изясняване на обстоятелства по депозираното от свидетелката А. Б. на досъдебна фаза и информативността на казаното от нея досежно разпознат или не подсъдим, съпоставено с изявленията на свидетеля С. П.; за видимостта на свидетелките Б. от техния дом към мястото, на което е причинен пожарът; за необходимост от коментар на приложената по делото химическа експертиза относно съпоставянето й със защитната теза на подсъдимия; и най-сетне относно неубедителна защита на позицията на ревизираната инстанция по приложения на л.26 от ДП огледен протокол - в смисъл доколко проведеното действие е оглед и дали не се касае за претърсване и изземване, изискващо надлежно одобрение /при липса на съдебно разрешение/,наред с обстоятелството, че няма пречка да се експлоатира и различен доказателствен път за установяване на приобщаване към производството на веществени находки.
Въз основа на това отменително решение е образувано В.Н.О.Х.Д.1167/22 г. по описа на ПОС и е постановена нова осъдителна присъда №10/07.02.23 г., идентична с предишната на въззивния съд, с изключение на приложението на разпоредбата на чл.25 НК във връзка с друго осъждане на лицето.
По жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.711/23 г. по описа на 3 н. о.на ВКС. При втората поред касационна проверка, въпреки че ПОС е изключил от годната за ценене доказателствена маса протокола за оглед, предмет на отговор на изискванията по първото отменително решение на ВКС, и че е разкрил други доказателствени материали, чрез които се изясняват релевантни обстоятелства, с решение №419/15.11.23 г. отново е констатирано наличие на отменителното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК. Преценено е, че при изпълнение на дадените с първото касационно решение указания проверяваният съд е допуснал нови съществени процесуални нарушения /“аналитичната дейност на въззивната инстанция е дистанцирана от обективност и задълбоченост, което опорочава начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение за доказателствената еднопосочност на установените от него факти, касаещи участието на подсъдимия П. в престъпното деяние“/ и липсва изясняване на определени въпроси.
Атакуваната присъда е отменена и производството е върнато за разглеждане от друг състав на ПОС, постановил обжалвания пред настоящата инстанция трети поред въззивен съдебен акт. Отразените неблагополучия и дадените в тази връзка поредни указания по второто отменително решение на ВКС са следните:
- да се изясни начинът, по който А. Б. е разпознала в хода на досъдебното производство подсъдимия.
-да се установят действията по запазване на процесния автомобил, особено предвид обстоятелството, че съгласно протокола за оглед той е намерен с отключени врати.
-да се изясни как са приобщени и чия собственост са намерените в багажника на колата вещи.
-да се разясни как е бил облечен подсъдимият П. и какви дрехи е предал за изследване.
-да се провери внимателно дали жалбоподателят е чакал П. Л.,който живее на същата улица.
-да се разберат подробности по казаното от свидетелите Л. /Й. и П./, както относно горепосоченото, така и досежно това чия собственост са вещите, за които се твърди, че са открити в багажника на колата.
-да се изследва въпросът защо на л.39 от ДП е изписано, че подсъдимият е бил облечен със сиво-бяло на цвят яке и светлосини дънки, а по показания на свидетели извършителят е бил с тъмни панталони /този със светлото яке/. - да се провери надлежно съдържанието по приложения на л.79 от ДП диск, предаден доброволно от свидетеля Я., с помощта на видеотехнически експерт.
-да се изясни разстоянието от етажа, на който са били свидетелките Б., спрямо мястото на пожара с оглед видимостта им, в каквато връзка да се ползва помощта на вещо лице.
-да се даде категоричен отговор показанията на Б. надлежна доказателствена основа ли са за персоналната идентификация на автора на престъпното деяние чрез опознаване по облекло и стойка.
-да се преценят разясненията на вещото лице, изготвило трасологическата експертиза, относно възможността следите върху външната част на двойния секретен патронник на входната врата на гаража да са оставени от многото съществуващи ключове марка Bolter.
2/ Както винаги до момента този съд е отстоявал позицията си, върховната съдебна инстанция по наказателни дела е обвързана преди всичко с юридически съображения в контекста на правомощията й като последна касация. Затова обстоятелството, че делото се разглежда за трети пореден път пред ВКС съвсем не означава, че той е длъжен да се произнесе като въззивен съд. Както и до момента е приемано, тълкованието на чл.354,ал.5,изр.2 НПК е еднозначно - законът дава такава възможност, ако се разкрият пороци в съдебната дейност на инстанцията, чийто акт, постановен при последното второстепенно разглеждане на делото, подлежи на контрол.
При това констатираните недостатъци трябва да са довели до незаконосъобразно приобщаване и/или интерпретиране на решаващ доказателствен материал и/или до извеждане на невярна фактология по инкриминираната престъпна деятелност; откъдето и, но не винаги, до нарушаване на материалното право.
Ето защо, с оглед казаното току-що, развитието на процесното дело в посочения хронологичен ред не довежда до необходимост от автоматичното му разглеждане от тази инстанция според повелята на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. При направена от последния поред състав констатация за изяснена по делото фактическа обстановка, базираща се на прецизно събрани, проверени и анализирани доказателства, в резултат както на стриктно спазване на указанията по второто отменително решение на ВКС /ако е нужно, и по първото/, така и на задълбочен собствен преглед на годната доказателствена маса, касационната проверка следва да се извърши по редовния инстанционен контрол, независимо от претендираното в протест или жалби желание за разглеждане на производството по реда на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване очевидно е необходимо да се заяви, че приложението на посочения ред, каквото е искането по активиращия сегашното разглеждане процесуален документ, базиран изцяло на разсъждения по съществото на престъпната деятелност, поначало би изисквало отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на оправдателната присъда, а не директно оправдаване на дееца от ВКС /при допустимост на разглеждане, при положение, че и първостепеннният съдебен акт би бил осъдителен, предвид правомощията по чл.334 и сл.НПК; извън реда по чл.354,ал.1,т.2,пр. посл. вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК при приета от ПОС непрестъпна фактология въобще/. Това именно би означавало тази инстанция да се реализира като въззивен съд.
ПО ЗАЯВЕНИТЕ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:
Развитите в допълнението към жалбата оплаквания установяват идентичност с излагани и досега пред предходни касационни състави доводи, ярко ангажиращи преоценка на събрания доказателствен материал от страна на ВКС. Отново се оспорва приетата от въззивния съд фактическа обстановка, което обаче понастоящем е допустимо, доколкото се касае за трето редовно разглеждане на делото пред ВКС. Твърди се най-общо казано, недоказаност на обстоятелството подсъдимият М. П. да е извършител на процесното деяние и осъждането му в тази връзка се извежда като направено на базата на недопустими предположения. Всичко това е резултат от собствен доказателствен прочит на касатора и неговата защита, който се настоява да бъде възприет от ВКС.
Същевременно, липсва нарочно разяснение кои точно указания по второто отменително решение на върховния съд /ако е нужно и по първото/ не са изпълнени от ПОС, както и какви процедурни пороци е допуснал последният при разглеждане на делото, които да са довели до незаконосъобразно възприемане на престъпната фактология, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Простото несъгласие с позицията на решаващата втора инстанция не е заместител на казаното.
В името на истината трябва да се спомене, че на стр.3 от допълнението към касационната жалба, втори абзац отдолу нагоре, се твърди, че „ПОС не е преодолял допуснатите нарушения, констатирани при предходните обжалвания, и въпреки дадените от касационната инстанция указания, отново е постановен един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.“ Няма обаче яснота какво се има предвид, след като по предходните отменителни решения на ВКС са дадени определени указания по процедурни въпроси, чието съблюдаване е нужно да се следи понастоящем, но далеч не и предписания крайният съдебен акт да е оправдателен, както като че приема защитата. В този смисъл оплакването, че са „изградени от въззивния състав изводи, които не почиват на доказателствата по делото, а подсъдимият е осъден, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин“, се явява не резултат от твърдяно неспазване на депозирани указания на върховната съдебна инстанция по правото, а плод на заключения въз основа на личен за страната направен по-напред в допълнението доказателствен разбор. Който е обсъдим, както бе казано по-горе, само при положение, че и след изпълнение на указанията въззивният акт страда от дотолкова съществени недопущения, които се нуждаят от коригиране, че да се налага намеса на ВКС, водеща до различни същностни за производството изводи.
С оглед на това, основателността на отправената критика към възприетата фактическа обстановка ще бъде оглеждана най-напред през призмата на обособимите като заявени в допълнението към жалбата процесуални нарушения, и то във връзка с извършения от втората инстанция по верен процедурен начин анализ на годни доказателствени материали. Последният, ако отговаря на процесуалните изисквания, не може да бъде подменен от касационната инстанция, защото опредметява суверенното право на преценка на решаващия съд.
1/ И така, изложените по-горе указания по второто отменително решение на ВКС следва да бъдат счетени за изпълнени в достатъчна степен от страна на контролираната въззивна инстанция. На първо място ПОС е изследвал внимателно показанията на свидетелките сестри Л. и А. Б., дадени както на досъдебното /след приобщаването им по надлежен ред/, така и на съдебното производство. Отнесъл е казаното от тях към изявленията на свидетеля С. П. и е преценил финално, че никоя от тях /най-вече А. Б./ никога не е разпознала лично подсъдимия като извършител на деянието. Направен е анализ на заявленията на Л. и А. Б. и те, сравнени с показанията на свидетеля П. /комуто законосъобразно проверяваният съд не за всичко се е доверил/, са довели до извеждане на съдебно заключение относно възприятията на двете сестри.
Затова ПОС е отчел като приоритетна информация съобщеното за посоката, в която е поел извършителят, наставена с откриването на подсъдимия в автомобил наблизо, след като полицаите са последвали казаното от Б..
Изключително прецизно е обсъден въпросът какво облекло е констатирано при наблюдението на сестрите над палителя и предаденото от самия деец, след като е бил намерен в управлявания от него л. а. Изяснен е задължително поставен по второто отменително решение на ВКС въпрос, че единият мъж от пребиваващите първоначално при палежа на гаража е бил с тъмно, а другият със светло яке, без някоя от сестрите да е уточнявала цвета на долните дрехи.
По-нататък, разпитани са П. и Й. Л. и въз основа на показанията им вярно е изведено, че на първо място никой от тях не е имал среща с подсъдимия процесната вечер, за разлика от казаното от последния спрямо единия свидетел, а на второ - че намиращите се в колата вещи не са лични на собственика на самия автомобил П. Л., а на управляващия го непрестанно деец. Установено е, на база назначаване, изслушване и доверяване на видеотехническа експертиза, че записите по представения диск от камера за наблюдение са с незадоволително качество и не могат да доведат до ясно лицево разпознаване.
Все в изпълнение на дадени указания е взето отношение по обследваните обтривки от двете ръце на М. П., предадените доброволно от подсъдимия дрехи, с които той е бил облечен при задържането си, както и с обгорените парцали, иззети при огледа на гаража. Експертът специалист-химик е дал разяснения пред ревизирания съд, които последният е счел за компетентни и достатъчни, че не е задължително да останат следи от леснозапалими вещества по дрехите и кожата на човек, в подкрепа на конкретиката по настоящото производство. Изписано е ясно становище защо тези съображения са приети от страна на ПОС.
2/Единственото обстоятелство, с което настоящата инстанция не може да се съгласи и което намира за основателно критикувано в касационната жалба, е приемането на протокола за оглед на МПС, в което е бил установен подсъдимият, за годно доказателствено средство в частта по направения оглед. Още в първото отменително решение на ВКС, както и бе посочено по-горе, е бил обсъждан този проблем и са дадени насоки за размисъл относно законосъобразното прилагане на процедурните правила. На тази основа е стъпил и вторият въззивен състав, изключил обсъждания огледен протокол от годната за ценене доказателствена съвкупност, но пък установил обстоятелства по него по друг доказателствен път. Затова и липсват указания по коментирания въпрос във втория касационен съдебен акт, въз основа на който е проведено актуалното трето въззивно разглеждане, предмет на ревизия от настоящия състав на ВКС.
Както е споменавано в процесното дело и както този съд дълголетно е имал повод да заяви, не титулът на съответното писмено доказателствено средство определя неговата същност. Последната е нужно да бъде обмисляна в светлината на предприетото от съответния орган на досъдебното производство или респективно съд фактическо поведение. Многократно е имало произнасяне на висшата съдебна инстанция по наказателни дела относно същината на прилагане на разпоредбите на чл.155 и сл.НПК и чл.160 и сл.НПК. Най-просто казано, никога не е имало съмнение, че процесуално-следственото действие оглед се прави на място на вече констатирано престъпление, по време на което се изземват следи от него. Претърсването и свързаното с него изземване се осъществяват за издирване на лица или предмети, включително и в помещения, с цел намиране на доказателствени данни, потенциално имащи значение за делото. Затова законът приема, че когато се извършва оглед, който трябва да е на място, на което вече е констатирано престъпление, не е необходима съдебна санкция. Такава е нужна, когато за доказване на едно престъпление се посяга на съществени конституционно скрепени и наказателно процесуално обгрижени права на гражданите, каквото е правото на неприкосновеност на самата личност, на обитавано жилище, ползван офис, използвано МПС и т. н. Буквално в такъв смисъл е произнасянето по решение №73/ 25.02.13 г.,постановено от 2 н. о.на ВКС по К.Н.Д. 2324/12 г.
В конкретния казус иде реч за оглед на автомобил БМВ с рег.№** **** **, в който е престоявал подсъдимият и в който той е бил намерен от полицаите в процесната вечер, недалеч от мястото на пожара. Именно обаче стореното чрез предизвикания умишлено палеж формулира обвинението за унищожаване и следователно единствено гаражът, където е осъществено подпалването, представлява местопроизшествие. Там дължимо следва да се извърши оглед.
Не така стои въпросът със споменатия управляван от подсъдимия автомобил.
Няма никакви данни последният или неговата вътрешност да са давали индиции, че е местопроизшествие на собствено основание. В подкрепа на тази теза е и най-простият прочит на така наречения протокол за оглед, приложен на л.26 и сл. от ДП. От него се установява издирване и оглеждане на намиращи се в купето и в багажника вещи.
Нищо от това не говори за охарактеризиране на автомобила като местопроизшествие, както и да е назован съответният протокол и какъвто и фотоалбум за него да е изготвен. Ерго, след като в колата са намерени и иззети вещи, които могат да бъдат отнесени към процесното престъпление, без съмнение извършено другаде, то при всички случаи се е касаело за претърсване и изземване като процесуално-следствени действия. А те са се нуждаели от съдебна санкция, каквато липсва. Тук е мястото да се определят действията на ревизирания съд по отношение на този протокол. От една страна за самия оглед чисто на формално основание се твърди, че той е проведен като годно процесуално-следствено действие, без да става ясно какво точно местопроизшествие е автомобилът. От друга-несъмнено правилно се отстоява тезата, че проведените по време на него действия фактически включват поведение по претърсване и изземване на вещи, за които се дължи съдебна санкция. Всъщност, ПОС е придал на обсъждания протокол за оглед характеристики, каквито той не притежава.
3/ Казаното току-що обаче не се явява толкова важно, че да промени крайния изход на делото. По мнение на този съд от ключово значение в случая се явява разрешаването на следния проблем. Подсъдимият М. П. е свързван с палежа най-вече поради оставени следи от раздвижен ключ Bolter, намерен в багажника на управлявания от него автомобил, по външната част на двойния секретен патронник от вратата на гаража, в който е осъществено подпалването на автомобила на свидетеля Я.. Още в първото отменително решение на ВКС са дадени предписания за възможността да бъде ползван различен доказателствен път от прекия такъв през негоден протокол за оглед, за установяване приобщаването на приложените по делото веществени доказателства към допустимите материали, и респективно да бъде преценявано тяхното експертно изследване. Това понастоящем е сторено чрез свидетелски показания на поемните лица И. и М.. Те съобщават за намиране в колата, управлявана от дееца, на уточнени от тях веществени доказателства, опаковани, номерирани и етикетирани, за което са се подписали надлежно.
По повод на раздвижения ключ - веществено доказателство, в изпълнение на едно от указанията по второто отменително касационно решение, е изслушано вещото лице, изготвило на досъдебното производство съдебнотрасологическа експертиза. То е дало разяснения пред ПОС, че следите, оставени по външната част от двойния секретен патронник, иззет при извършения оглед на местопроизшествие от гаража на свидетеля Я., са оставени именно от челюстите на представения за изследване раздвижен ключ с надпис Bolter, който от своя страна е потвърдено от посочените свидетели, че е бил сред вещите в автомобила, управляван от дееца.
Няма никакво практическо значение обстоятелството, че контролираният съд е приел за годно доказателствено средство протокола, представен на л.26 и сл. от ДП, като опредметяващ оглед на местопроизшествие. И това е така, тъй като видно от по - нататъшните разсъждения на същия този съд, възприети от ВКС, в крайна сметка значимо за нуждите на делото се явява приобщаването на изследваните по делото веществени доказателства, за които се твърди, че са намерени в автомобила. За това е използвана допустима доказателствена пътека, в границите на която с достатъчна доза конкретика са установявани относими към престъпната деятелност вещи, а следователно може да бъде ползвана и тяхната специализирана преценка.
Няма данни, извън твърдяното от самата защита в допълнението към касационната жалба, които да въведат непреодолимо съмнение, че по експертен път са изследвани веществени доказателства, неоткрити по процесното производство или по някакъв начин манипулирани. Това се отнася както до вещи от действителния оглед, направен за палежа, така и до такива, намерени в автомобила. Последният, макар и да е престоял известно време отключен след отвеждането на подсъдимия, убедително е изведено, че не се констатира да е снабден допълнително с вещи, относими към пожара, т. е.да е налице подхвърляне на доказателства.
Единственото указание по второто касационно отменително решение, което не е изпълнено, касае установяване на разстоянието от мястото, където са се намирали сестрите Б. до местопроизшествието-гаража, и то към момента в който е бил запален автомобилът на свидетеля Я.. Това, както вече бе казано, е било предписано да бъде преценявано на плоскостта доколко те са имали видимост и респективно възможност да разпознаят подсъдимия - поне А. Б.. Но както правилно е отбелязал ПОС, изпълнението на обсъжданото указание не се явява необходимо, тъй като самият съд не приема въобще, че М. П. е идентифициран лично от коя да е от двете свидетелки.
Оттук насетне е необходимо само да се заяви, че въззивната инстанция е мотивирала подробно своя съдебен акт, като последователно е изградила тезата си по отношение на ценимия доказателствен материал. Въз основа на него законосъобразно е извела фактологията по престъпната деятелност, формирайки позиция за причастността на подсъдимия към инкриминираното му престъпно деяние. ВКС се съгласява с казаното и не намира за нужно да навлиза в конкретика като съд по същество, както се изисква по касационната жалба.
Обстоятелствата, сочени от защитата, че подсъдимият няма мотив /по-точно е да се каже, че не е установен такъв/ да извърши палеж и че няма логика той да престоява на близка до запаления гараж улица, ако е извършител, не са в състояние да се противопоставят на процедурно вярно събраните, проверени и анализирани доказателствени материали, установяващи престъпно поведение. Позоваването в допълнението към касационната жалба на детайли, при всички случаи свързани с доказателствената преценка в нейната същина, не са от характер да се осмисля различна крйна преценка.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНОТО ПРАВО:
Във връзка с гореказаното няма предпоставки, които да обосноват неправилно приложение на материалното право, сочещо на допускане на нарушение по релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗЗД ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
В допълнението към жалбата са релевирани съображения по този довод, но те не са свързани с правилата, визирани в чл.348,ал.1,т.3 вр. ал.5 НПК, а с оплакването, че подсъдимият не може да бъде наказан, защото не е извършил вмененото му престъпление. Поради казаното ВКС е лишен от разумни разсъждения, които да обсъжда в рамките на надлежно повдигнат пред него касационен повод.
Не може да не се спомене, че наред с казаното е вметнато, че ПОС не е обсъдил евентуалното прилагане на чл.55 НК, погрешно приемайки че няма основания за това.
Не е разяснено на какво се основава изложеното убеждение. Това от своя страна води до невъзможност ВКС да предугади потенциални аргументи, които да обсъди.
Казаното е въпреки принципното обстоятелство, че само по себе си оплакване за неприлагане на разпоредбата на чл.55 НК е относимо към неправилно приложение на материалния закон, защото касае избор на дължимата норма при индивидуализиране на наказанието, а не отмерването му в рамките на вярно направен подбор. Въпреки това, ако бе имало съответни съображения в контекста на искане за намаляване на наказанието, този съд би ги обмислил. Такива няма. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №48/04.06.24 г.,постановена от ОС-Пловдив, 3 състав, по В.Н.О.Х.Д.2421/23 г.
Решението е окончателно.
10
11