Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], летище Варна, срещу Решение №1739 от 03.08.2016 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №3696/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на задължения по декларация №208 от 10.05.2014 г. на орган по приходите в О. В, с който на дружеството за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2013 г. е установена такса за битови отпадъци в размер на 23 559, 66 лв. и лихви в размер на 190, 17 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото. Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда, че летището попада в район, в който общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото са представени доказателства, че на територията на летище Варна е организирано сметосъбиране от концесионера, а като обект от националната транспортна мрежа поддържането на пътната инфраструктура е ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура“. Доказана счита и липсата на територии за обществено ползване между регулацията на О. А и границата на летище Варна.

Неправилно съдът тълкува и прилага чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) като не отчита, че летище Варна не е в населеното място [населено място]. Съдът не е коментирал довода, че размера на таксата не е определен съобразно реалното количество битови отпадъци, както и че чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. А противоречи на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ....