Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 6775/03.11.2016 г. по административно дело № 6178/2016 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. Д. А. от [населено място] срещу решение № 2153-21-169/19.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София - град, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № [ЕГН]/23/29.03.2016 г. на длъжностно лице по ПО (Пенсионно осигуряване), с което на А. Д. А. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от А. Д. А. /вече с фамилия Ч./. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София - град изразява писмено становище, че обжалваното решение на Административен съд София – град е правилно, а жалбата неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Съдебното решение е валидно и...