Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Бургас срещу решение № 2051 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 1817/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение изх. № 1012-02-189#1/10.08.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-785#8/20.05.2016 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което, на основание чл. 69 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. В. П., от [населено място], и делото изпратено като преписка на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.

Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт.

Ответникът – Т. В. П., чрез пълномощника си адвокат К. Т. в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд Бургас е отменил Решение изх. № 1012-02-189#1/10.08.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-785#8/20.05.2016 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което, на основание чл. 69 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. В. П., от [населено място], и е изпратил е делото като преписка на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че по отношение на П. са налице предпоставките по чл. 69, ал. 2 от КСО/относимата редакция/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно.

Спорният въпрос по делото е, дали периода от 01.05.1988г.-17.06.1988 г., през който П. е работил като стажант на длъжност работник-сортировач, следва да бъде зачетен като осигурителен стаж или не. Решаването на този въпрос е от съществено значение за П., тъй като в хипотезата на чл. 69, ал. 2 от КСО е необходимо лицето да има 27 години общ осигурителен стаж, а административният орган е приел, че той има 26 години и 11 месеца осигурителен стаж. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства отговорът на този въпрос е положителен. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза стажът от 01 месец и 16 дни, положен от попов за периода 01.05.1988 год. – 17.06.1988 год. към [фирма] [населено място], обл. Плевен е вписан в УП-3 № 23/16.11.2015 год., като стаж положен по трудово правоотношение. В случая са налице всички белези на трудов договор – известно е мястото за полагане на труда, както и заеманата длъжност, имало е определено работно време, извършваната работа представлява част от ежедневната икономическа дейност на работодателя, извършваните услуги са предоставени чрез личен труд, лицето фигурира в платежните ведомости, начислено е и е изплатено трудово възнаграждение. Не е от съществено значение обстоятелството, че няма данни за този период да са внасяни осигурителни вноски. Правилно съдът е приел, че за този период в случая намират приложение разпоредбата на чл. 149 от отменения КТ (КОДЕКС НА ТРУДА) от 1951 г., който е действал към този момент. За трудовия стаж, положен през 1999 г. осигурителните правоотношения се регламентират от Дял ІІІ от КТ от 1951 г., като в тази връзка разпоредбата на чл. 149 от този кодекс предвижда, че невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. В разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Е. защо периода от един месец и шестнадесет дни, през който П. е работил на длъжността работник - сортировач към [фирма], [населено място], общ.[община], съставлява осигурителен стаж. По този начин общия осигурителен стаж на П. надхвърля 27 години и са налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Като е приел същото административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице твърдяните от жалбоподателя касационни основание.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2051 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 1817/2016 г. на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.