Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 520/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1050/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001615005171-091-001/29.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 196/01.04.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и присъди разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001615005171-091-001/29.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 196/01.04.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени задължения за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., съответно в размери на 1 203, 65 лева, 17 284, 53 лева и 5 145, 68 лева,...