Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,образувано по две касационни жалби, подадени както следва: 1. от главния архитект на О. Т и 2. [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.М. срещу решение № 40 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 26/2017 г. по описа на Административен съд – Търговище. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, немотивираност и незаконосъобразност и се претендира отмяната му, със законните последици.
О. [], със седалище и адрес на управление [населено място],, чрез пълномощника си адв. И., оспорва касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението изцяло като обосновано, правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими, но неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена по жалба на [фирма] Виза № СК-ТСУ-71/ 02.02.2017 г. за изработване на идеен проект за учредяване право за пристрояване към съществуващ търговски обект, издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ от главния архитект на О.Т.П е, че визата е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура, но при неправилно приложение на материалния закон - не са спезини изискванияна на чл. 134, ал. 6 във вр. с чл. 140, ал. 2, чл. 67, ал. 2, чл. 43 и чл. 22, ал. 4 от ЗУТ.Обсъдени са подробно заключенията на приетите по делото първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническите експертизи, установяващи по безспорен начен, че с визата се променя "разположението и конфигурацията" на предвидените в УПИ [номер] сгради по действащия ПУП-ПРЗ,одобрен със заповед №З-0-17/27.03.2013г. на кмета на О.Т.И са допълнителни мотиви и за неотразени елементи на техническата инфраструктура, липса на линии на застрояване на част от сградите с отделните ПИ,попадащи в УПИ [номер],непосочване на паркоместа и несъобразяване изискванията на чл. 22, ал. 4 от ЗУТ.
Решението е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка.
Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената виза, поради несъответност на визираното в нея правно основание на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е обоснован с промяната на "разположението и конфигурацията" на предвидените в УПИ [номер] застройки, т.е. превилигированият ред по ал. 6, чл. 134 ЗУТ е неприложим, а се следва процедиране на изменение на действащия ПУП-ПЗ на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ.Оно съдът е приел, че визата не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ и параметрите на исканото с визата застрояване не съвпадат с тези на действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед №З-0-17/27.03.2013г. на кмета на О.Т.С чл. 140, ал. 2 ЗУТ,към която норма препраща ал. 6, чл. 134 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. В случая е безспорно обстоятелството, че процесната виза не отразява пълно застрояването в УПИ [номер] и част от елементите на техническата инфраструктура, като промяната в застрояването не е в рамките на предвидената с действащия ПУП-ПЗ конфигурация и разположение на сградите - обозначено е свободно застрояване на сграда с идентификатор [номер],а за сграда с идентификатор [номер] е предвидено свързано застрояване /пристрояване/.Освен това се допуска промяна в параметрите на предвиденото с ПУП застрояване, подробно описани от експерта. Предвид това и след като е налице действащ за процесния УПИ [номер] ПУП – ПРЗ, с нанесени линии на застрояване и с процесната виза е отразено различно застрояване от това по действащия ПУП, както правилно е приел административният съд, не са били налице законовите предпоставки по чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 14, ал. 2 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране и изработване на искания проект.
Изложеното сочи на незаконосъобразност на процесната виза само на посоченото основание, поради което не следва да се обсъждат останалите доводи за нарушение на чл. 67, ал. 2, чл. 43 и чл. 22, ал. 4 от ЗУТ.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторите дължат по-равно разноските за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 720лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 26/2017 г. по описа на Административен съд – Търговище.
ОСЪЖДА О. Т да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 360лв /триста и шейсет лева/,разноски.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 360лв /триста и шейсет лева/,разноски. Решението е окончателно.