Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол – Варна при РДНСК – Североизточен район против решение № 1888 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1100/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и моли за отмяната му.

Ответникът – [фирма], в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – Главният архитект на О. В не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № ДК-11-В-09/07.04.2017 г. на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол – Варна при РДНСК – Североизточен район, с която е отменено разрешение за строеж № 50/27.03.2017 г., издадено от главния архитект на О. В за строеж на жилищна сграда в УПИ [номер], кв. 6 по плана на[жк], гр. [населено място], ведно с одобрения идеен инвестиционен проект.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Неправилно съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 96, ал. 6 ЗУТ, но независимо от това крайният извод за незаконосъобразност на заповедта е правилен.

От приложените по делото доказателства е установено, че със заповед от 21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и строителството е наложена строителна забрана в свлачищните райони за териториите на О. В, в които попада и УПИ [номер], кв. 6 по плана на[жк], гр. [населено място]. Заповедта е издадена на основание чл. 38, ал. 2 ЗТСУ отм. и е със срок до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия за отделните участъци и отчитане на техния положителен ефект. С приложените по делото резултати от извършените инженерно-геоложки проучвания по несъмнен и безспорен начин е установено, че УПИ [номер], кв. 6 по плана на[жк], гр. [населено място], попада в трети инженерно-геоложки район, който може да се застроява без специални изисквания, както и че за терена на имота няма регистрирани сваличищни процеси и изследваният терен е устойчив и не е необходимо изпълнение на укрепителни мероприятия. Поискано е и предварително разрешение за строителство, съгласно изискването на чл. 96, ал. 4 ЗУТ от министъра на регионалното развитие и такова е дадено на 21.05.2014 г. Установено е, че производството по одобряване на идейния инвестиционен проект и издаването на разрешението за строеж започва преди изменението на нормата на чл. 96 ЗУТ – ДВ бр. 101/26.12.2015 г., с което се създава нова ал. 6, като на 17.12.2014 г. главният архитект отказва съгласуване на инвестиционния проект, който отказ е отменен и потвърден с влязло в сила съдебно решение, като в последствие е отменен и мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж. При тези факти изводът на първоинстационния съд за приложимост на нормата на чл. 96, ал. 6 ЗУТ, е незаконосъобразен. От една страна даденото разрешение по чл. 96, ал. 4 ЗУТ е индивидуален административен акт, същият не е обжалван и има последиците на стабилен административен акт (в този смисъл определение, постановено по адм. д. № 4654/2017 г. на ВАС), поради което последващо разрешение или отказ да се издаде такова след изменението на чл. 96, ал. 4 (бр. 101/2015 г.) е ирелевантно. От друга страна съгласно § 55, ал. 1 ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.) започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, а ал. 2 регламентира, че за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята внасянето на инвестиционен проект за одобряване от компетентния орган. В случая производството започва преди изменението на закона, а именно заявлението е депозирано на 19.11.2014 г., по което е постановен отказ от главния архитект, който е отменен и към момента на влизане в сила на изменението производството е висящо. От изложеното следва, че в случая чл. 96, ал. 6 ЗУТ е неприложима.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за строителна забрана от 21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и строителството няма действие по отношение на УПИ [номер], кв. 6 по плана на[жк], гр. [населено място], тъй като по делото е установено, че за терена на имота няма регистрирани сваличищни процеси и не е необходимо извършване на укрепителни мероприятия, до осъществяването, на които е срока на действие на цитираната заповед, а доказателства за противното по делото не са ангажирани. Следователно разпоредбата на чл. 96, ал. 6 ЗУТ е неприложима и на това основание. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1888 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1100/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.