Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 383 от 03.11.2016 г., постановено по адм. д. № 432 по описа за 2016 г. на Административен съд – Враца (АС-Враца), в частта, с която ГД“ИН“ е осъдена да заплати на И. Д. М. сума в размер на 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови и хигиенни условия в ЗООТ „Керамична фабрика“ към З. [ място]за периода от 08.01.2015 г. до 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на М. сума в размер на 121, 00 лв. за сторените разноски, съобразно уважената част от иска.

В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател М. не установил при условията на пълно и главно доказване какви са причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното му наказание, които са довели до неимущественото му увреждане, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането. Не било установено наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му. Не била установена както вредата за М., така и причинната връзка между незаконосъобразните бездействия и увреждането. Неправилно били кредитирани дадените от свидетелите показания, тъй като те били „призовани от ищеца“ и в този смисъл били заинтересовани от изхода на делото. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД „ИН“ част. Моли се за...