Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП София, против Решение № 2079 от 29.03.2017 г. на Административен съд София град по адм. д. № 650 по описа за 2017 г., с което по жалба на [фирма], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 244780/26.10.2016 г., издадена от Зам. директора на ТД на НАП – София и частна жалба срещу определение № 3009 от 10.05.2017г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Относно определение № 3009 от 10.05.2017г. се излагат доводи за неправилност, тъй като с жалбата е представено едно общо пълномощно от дата 16.01.2017г., в което липсва посочване за кое административно дело се отнася или за коя конкретно заповед за ПАМ, при наличие на образувани 9 броя дела по 9 броя заповеди за ПАМ.

Ответникът по касационна жалба – [фирма], чрез пълномощника си адв. Ч., в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваните актове.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № F 244780/26.10.2016 г., на заместник – директора...