Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на А. Ц. М. от [населено място] и на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 5653 от 02.09.2015 г. на административен съд С. – град по адм. д. № 4763 по описа за 2013 г., съответно в частта му с която е отхвърлена жалбата на

А. Ц. М. срещу РА № [ЕГН]/04.01.2013 г., издаден от А. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 619/02.04.2013 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите и в частта с която е отменен посоченият РА.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон,

представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното несъгласие на касатора е относно сумата възприета от съда за дължима по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба – директорът на дирекция „ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба.

В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП се твърди, че решението в частта с която е отменен РА е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и потвърждаване на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба А. Ц. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд,...