О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3073

София, 21.11.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.д. № 2254/2024 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на адв. Р. М. в качеството й на процесуален представител на И. Г. Х. и Н. Г. Х. против определение № 277 от 06.08.2024 г. по в. т.д. № 164/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение молбата на адв. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 5710,72 лв. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че адв. М. е осъществила процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, поради което дължимото й адвокатско възнаграждение следва да се определи от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД. Развил подробни съображения, че с оглед постановяването на решение по дело C-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. поради противоречието й с нормите на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС. С тези аргументи определил сумата от 2000 лв. с ДДС като достатъчна да възмезди труда на адвоката при наличие на завишена фактическа, но липса на правна сложност по казуса, отчитайки проведените повече от едно съдебни заседания във въззивното производство по причина на неизготвяне на допуснати експертизи, в...