Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. със съдебен адрес [населено място], [улица] против решение № 549 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 2319 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3045/10.11.2014 г. на кмета на [община].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното поради неправилно приложение на закона отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката счита, че съдът е тълкувал стеснително нормата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Общински съвет – [населено място] (НУРУЖНГННПОЖ). Поддържа, че от м. май 2014 г. има адресна регистрация – настоящ адрес в [населено място]. Претендира отмяна на обжалваното решение на АС [населено място] и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на заповедта на кмета на [община].

Ответната страна по касационната жалба кмет на [община] не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 3045/10.11.2014 г. на кмета на [община], с която на жалбоподателката М. И. не е определена група за жилищна нужда и не е включена в картотеката на отдел „Общински...