Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] против Решение № 336/28.07.2014 г., постановено по административно дело № 242/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № 04251100059/03.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 74/13.02.2012 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 39 000 лева по доставки на услуги от [фирма], за които са издадени фактури № 1/30.01.2009 г. и № 7/30.11.2009 г., както и в частта по ЗКПО, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата 195 000 лева, представляваща данъчната основа по тези две фактури и въз основа на това увеличение е определен допълнителен корпоративен данък.

В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на оспореното решение в една част и неправилност на същото в друга част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът само е изброил наличните документи, без да извърши задълбочен анализ на същите, както и че е формирал погрешно вътрешно убеждение относно фактите по делото. Иска се отмяна на решението и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] се представлява от адвокат Е., който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена...