Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП против Решение №2131 от 20.10.2014г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№3331 по описа 2013г., с което по жалба на Е. Б. У. от [населено място], общ.С., е отменен Ревизионен акт /РА/ №211300670/12.07.2013г., на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1030/03.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - [населено място] в обжалваната част, в която са определени следните задължения: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 79 056, 83 лв. и прилежащата му лихва в размер на 39 689, 31 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 43 231, 77 лв. и прилежащата му лихва в размер на 9 399, 06 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: 1/ необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно началното салдо на ревизията към 01.01.2007г. и изготвянето на паричния поток, при кредитиране на частни писмени доказателства с недостоверна дата за даване на парични суми на заем през 2002 и 2003г. на ревизираното лице, които да оправдаят безспорно извършените разходи на физическото лице, извършени чрез парични преводи в собственото му предприятие на едноличен търговец. 2/ неправилно са преценени свидетелските показания на физически лица относно предаването на паричните суми назаем, които също не е следвало да бъдат кредитирани 3/ не е доказано посоченият като заемодател да е разполагал със сумата общо 500 000 щатски долари, не е ясно как тя е обменена в българска валута и как е съхранявана; изложеното се отнася и за доказателствата за връщане на част от тази сума;...