Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с

чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ .

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. В. против Решение № 369/15.10.2014г., постановено по адм. дело № 175/2014г. по описа на Административен съд (АС)– Велико Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №[ЕИК], издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Т., в частта потвърдена с Решение № 31/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - [населено място], с която на ревизираното дружество за данъчен период месец юли 2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 950 лева, в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 4 881, 52 лева и са начислени лихви в размер на 1059, 55 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Твърди се, че събраните доказателства – договор за наем, приемо-предавателен протокол и счетоводни документи на доставчика, обосновават извод за реалност на фактурираната доставка, а като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен.

Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 630, 47 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на...