Образувано е по искане на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - [населено място], за допълване на решение №13409/09.12.2015 г. по адм. дело №6112/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение. Иска се допълване на решението, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът постанови връщане на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Ответникът: [фирма],гр.Н. И, чрез процесуалния му представител - адв.Р., оспорва искането, като неоснователно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подаденото искане за допълване на решението.
Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. По същество е неоснователно.
С решението, чието допълване е поискано, 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение, е отменил решение №877/1802.2015 г. по адм. дело №3612/2014 г. на Административен съд София-град и вместо него се е произнесъл по същество, като е обявил нищожността на РА №[ЕГН]/10.09.2013 г. на ТД на НАП-С., потвърден с Решение №427/07.03.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-С. при ЦУ на НАП, с която на [фирма], [населено място], са установени задължения за довнасяне по ЗДДС, в общ размер на 424 787, 10 лв. и лихви за забава в общ размер на 186 693, 90 лв.
При данъчни дела, какъвто е бил спора по адм. дело №3612/2014 г. на АССГ и по адм. дело №6112/2015 г. на 3-членен състав на ВАС, второ отеление, са приложими разпоредбите на чл. 160, ал. 1-7 от ДОПК, като специален процесуален закон, спрямо АПК и ГПК.Само за неуредените в ДОПК случаи са приложими разпоредбите на АПК и ГПК, по аргумент от §2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при обжалване на ревизионен акт пред съда, последният преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По аргумент от чл. 160, ал. 4, вр. с ал. 3 от ДОПК, когато отмени РА на някое от горепосочените основания, съдът, разглеждащ спора по същество, не връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а само го отменя. Разпоредата е приложима и за случаите като настоящия, в които РА е обявен за нищожен, тъй като нищожността е следствие от проверката на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК дали акта е издаден от компетентен орган.
Предвид изрично уредените правомощия на съда, уредени в ДОПК, при произнасянето му по съществото на жалби срещу РА-ве, общата разпоредба на чл. 173, ал. 2 от АПК за случая е неприложима.
От изложеното следва, че искането за допълване на решението, постановено по настоящето дело, е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за допълване. Съдът, след като е отменил първоинстанционното решение е постановил друго, по същество, произнасяйки се по целия спорен предмет, при липсата на правомощия за връщане на преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне.
Като неоснователно искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място], за допълване на решение №13409/09.12.2015 г. постановено по адм. дело №6112/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: