чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 189 от 16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 247/2014 г. по описа на Административния съд – К.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК
. Претендира неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната в производството страна - К. Ж. К., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отменя решение № 397/19.08.2014 г. на Директора на Агенция “Митници” [населено място] за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено по заявление с рег. № ЗДОИ/14/08.08.2014 г. от К. Ж. К. и връща преписката на административния орган, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК - за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част, като задължава административния орган да предостави исканата информация.
За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в определената законовоизискуема форма, съдържа мотиви, не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но не е спазен материалния закон и целта на същия.
Поисканата информацията се отнася за броя на служителите по трудово правоотношение в специализираната администрация на Агенция "Митници" (без служителите в сектор "Приходи, пътни такси и разрешителен режим") в съответните структурни звена: Аерогара С., Митница Б., В., Л., П., С., С., Столична, Р. и Югозападна, останали на работа след влизане в сила на ПМС № 129/26.06.2014 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.) и приетия Класификатор на длъжностите в администрацията, както и длъжностите, които заемат и правното основание, въз основа на което е сключено или изменено трудовото правоотношение със същите. Прието е, че горната е налична, създадена по повод дейността на задължения субект и като такава е служебна обществена информация, предоставянето, на която е регламентирано в чл. 13 от ЗДОИ. Установено е, че конкретният случай не попада в хипотезата на изключенията на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. По делото няма данни исканата информация да е класифицирана такава или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, според разпоредбите на чл. 37 ал. 1 т. 1 от ЗДОИ. Според решаващия съд, позоваването от директора на чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ като основание за отказа е неправилно, още повече в случай на неизпълнение на процедурата по чл. 31 ал. 2 от ЗДОИ. Изложени са доводи за наличието на хипотезата на “надделяващ обществен интерес” по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ.
Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ .
Настоящата инстанция намира, че въз основа изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изводите, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми и целта на ЗДОИ
са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства.
Правилно е заключението на решаващия съд, че исканата информация е служебна обществена, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, достъпът до която е свободен, съобразно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба досежно твърденията, че информацията за длъжностите и правното основание за изменение на правоотношенията няма да създаде впечатление за дейността на Агенция "Митници" или сведение относно нея, свързано с обществения живот. Именно с нормата на чл. 2 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ) законодателят конкретно е регламентирал насочеността и функциите на дейността на митническите органи, като информацията за длъжностите в агенцията и правното основание за изменение на правоотношенията безспорно съставляват служебна обществена информация по чл. 11 от ЗДОИ за фактическото положение на защитените със сочената разпоредба обществени отношения.
Развитите доводи от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание по отношение на информацията и нейното обнародване, съдът намира за неоснователни, тъй като такива съображения не са изложени в обжалвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, при искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване. Видно от постановеното решение, горното не е сторено от административния орган, а е издаден отказ на различно правно основание. Посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация с акт, постановен по предвидената за това форма и ред в закона. Излагането на мотиви за издаване на административния акт едва в касационното съдебно заседание е недопустимо.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК
касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора по делото и заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, такива следва да й бъдат присъдени със съдебното решение. Настоящият състав приема, че в полза на К. следва да бъдат присъдени реално направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 (триста) лева, видно от приложеното по делото пълномощно с отбелязване, че договореното възнаграждение е изцяло платено.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК
, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 247/2014 г. по описа на Административния съд – К..
ОСЪЖДА Агенция “Митници” с адрес на управление и седалище в [населено място], [улица], да заплати на К. Ж. К. [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Особено мнение: