Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. М. М., подадена чрез адвокат А. Д. против Решение № 8065/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 7613/2014 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № [ЕГН]/02.04.2014 г., изменен и потвърден с Решение № 1144/25.06.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В касационната жалба се релевират доводи по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 179, 10 лева, ведно с лихвите за просрочие. Твърди се, че са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалност на доставките по спорните фактури, но въпреки това съдът е достигнал до неправилния извод за липса на материалните предпоставки по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, който извод е в противоречие с константната съдебна практика на ВАС и С..
В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в нея.
За ответника – Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място] се явява юрисконсулт Б., която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК .
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на [фирма] е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
Съдът е отхвърлил жалбата след като е приел, че представените по делото доказателства не могат да опровергаят направените от приходната администрация изводи за липса на реалност на процесните доставки. За да достигне до този извод е приел, че по делото не е доказана кадрова и техническа възможност на преките доставчици за изпълнят доставките, както и не са ангажирани безспорни доказателства за реалното предаване на стоките и услугите на ревизираното лице.
С изключение на доставчика [фирма], издадените от останалите доставчици фактури са имали за предмет доставка на стоки – запалки, тениски, шапки, часовници, U. памет и др. подобни. Тези стоки са родово-определени, поради което за да се прецени реалност на сделките с тях е необходимо да се извърши внимателен анализ на обстоятелствата, свързани с тяхното реално отделяне от рода и предаване на получателя, така, че той да може да се разпорежда със стоките като собственик. Освен фактурите, по делото са представени приемо-предавателни протоколи, които документи не са приети за достатъчни да обосноват наличието на материалните предпоставки за доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Действително приемо-предавателните протоколи съдържат по-малко съществена информация дори и от спорните фактури. Част от протоколите не са попълнени и не са подписани, а в другата си част протоколите не съдържат информация относно имената и качеството на лицата, които са ги подписали, липсва информация за мястото на което стоките са били предадени, не са индивидуализирани и самите стоки с посочване на размер, цвят, състав, характеристики и т. н. Представянето на тези протоколи, имащи за цел да докажат индивидуализацията на стоките и тяхното реално предаване, са в противоречие с обяснението, дадено от ревизираното лице за това, че стоките са получавани чрез куриерска фирма – [фирма]. Всъщност по делото не са представени каквито и да е било доказателства за транспортирането на процесните стоки. Не са представени и документи, издадени от [фирма], каквито се предоставят на получателя на пратката във всеки един случай, които биха удостоверили твърдението на ревизираното лице за начина на транспортиране и получаване на стоките. Освен това, по отношение на доставчиците [фирма] и [фирма] е извършена справка в информационната система на НАП, като е установено, че липсват данни тези дружества да са ползвали услугите на [фирма] през релевантните периоди.
Фактурите, издадени [фирма], са имали за предмет услуга : изработване на софтуерно приложение. Съдът е анализирал представения договор от 22.05.2012 г., като правилно е приел, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за реалното изработване и предаване на софтуерната апликация. Така например, в изпълнение на договора е следвало изпълнителят да изработи спецификация на проекта, каквато липсва.
Следва да се отбележи още, че по отношение на издателите на спорните фактури е била извършена проверка в информационната система на НАП, при която се е установило, че не е възможно да се установи реално извършване на търговска дейност от тези дружества през периодите, когато са издавани фактурите. При извършената насрещна проверка на доставчикът „Ер Си Ес Г.” е установено чрез обяснения дадени от неговия управител и посочен като издател на фактурите – К. К., че не са издавани и подписвани фактури, тъй като че дружеството не е развивало дейност и не е имало наети на работа лица.
Обстоятелствата, свързани с кадровата и материална обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните доставки не са съществени и не могат да обусловят на собствено основание отказ на приходната администрация да признае право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно практиката на С., ревизираното лице няма задължението да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже самата доставка – получаването на стоките и услугите и правото да се разпорежда с тях като собственик. В конкретния случай действително не е установено по безспорен начин преките доставчици да са притежавали кадрови потенциал, както и възможност да изпълнят доставките по спорните фактури, което представлява само косвена индиция за нереалност на доставката. За да отхвърли подадената жалба, съдът основно се е позовал на липса на доказателства, установяващи предаването и получаването на процесните стоки, като обстоятелство за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците е изложено само като допълнителен аргумент. В този смисъл неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на С. по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Позоваването на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, в случая е неотносимо към спора. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Но фактите по главния спор, по който е отправено преюдициално запитване и е произнесено решението на С. са различни от фактите по настоящото дело, като основното различие се състои в обстоятелството, че по настоящия правен спор не е доказана реалността на преките доставки.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 165, 37 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8065/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 7613/2014 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. М. М., да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 165, 37 лева. Решението е окончателно. Особено мнение: