Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Научноизследователни институт по криминалистика и криминология (НИКК) към Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 208 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 7034 /2014 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед рег. № 196з-763/27.03.2014 г. на същия административен орган, с която на Н. Х. Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година и на Н. са присъдени разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена.

Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон.

Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) орган, при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР отм. ,

Останалите изводи на състава на Административен...