Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. Т., гражданин на И., чрез процесуалния му представител адв. А. против решение № 7737/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10039/2014 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, не представя нови доказателства по делото.

Ответникът – заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд – трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. М. Т., срещу решение № 4635/09.07.2014 г. на заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на Д. е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Т. срещу решението на органа на Д., съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта, относно причините за нежеланието му да...