Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - [населено място] против Решение № 382/22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 774/2013г. по описа на Административен съд - [населено място], с което е отменен Ревизионен акт №151300303/13.05.2013г., издаден от орган по приходите, потвърден като законосъобразен с Решение по жалба срещу РА № 353/ 08.08. 2013г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - [населено място].

Касаторът релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П. Б. П., действащ като [фирма], чрез процесуалния си представител адв. О. Б. в писмена защита изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административния съд - [населено място], е отменил Ревизионен акт №151300303/13.05.2013г., издаден от М.Х.М. – главен инспектор по приходите, потвърден като законосъобразен с Решение по жалба срещу РА № 353/ 08.08. 2013г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - [населено място], с който РА на ревизирания търговец е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 116315, 97лв., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в размер на 116315, 97лв. и лихви в размер на 35690, 79лв

За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че при изследване на фактическата обстановка и от събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и заключението на приетите по делото основна и допълнителна ССЕ, в конкретния случай е налице реалност на доставките по всяка от процесните фактури, тъй като същите са отразени в дневниците за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС, както при РЛ, така и при доставчиците.

Административният съд е приел, че по фактура № 166/21.08.2007г., издадена от [фирма] за покупка на недвижим имот – Апартамент № 8, находящ се във Ваканционно селище „Б. Вю“ в [населено място], този апартамент представлява дълготраен актив на едноличния търговец и че безспорно търговецът ще използва този актив в бъдеще за своята независима икономическа дейност. Относно правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10729лв. по фактури №100497/10.09.2009г.,фактура №100525/26.09.2009г.,фактура №100538/ 02.10.2009г.,фактура №100607/09.11.2009г.,фактура №681/16.03.2010г.,фактура №759/20.05. 2010г., фактура №768/26.05.2010г. и фактура №769/27.05.2010г., издадени от [фирма],[ЕИК] с предмет доставка на пангасиус филе и херинга филе, първоинстанционният съд е приел, че са представени достатъчно документи от които безспорно е доказано реалното извършване на фактурираните доставки - доставка на риба – пангасиус и херинга филе. Относно правото на данъчен кредит на [фирма] в общ размер на 41636, 80лв. по 51 фактури за доставка на риба, издадени от [фирма], първостепенният съд е приел, че са съставяни търговски документи, в които са описани точното количество, качество и вид на всяка доставена стока, посочен е адреса на склада, от който е извършено товареното, служителят, който експедира стоката, получателят на същата, камиона, на който е натоварена стоката т. е при съпоставка на така съставените търговски документи и пътните листи за извършения транспорт безспорно може да се проследи доставката от [фирма] до [фирма] за всяка стока по конкретните фактури, без да е налице съмнение относно реалността на така извършената доставка на стока.

Относно правото на данъчен кредит в размер на 12862, 43лв. по фактури, издадени от [фирма] с предмет – доставка на риба и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1099, 22лв., по фактура № 533/21.01.2010г., издадена от [фирма] за доставка на риба – пангасиус филе и по фактури за доставка на стоки – доставка на риба, издадени от доставчика [фирма], първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено получаването и наличността на стоките при ревизираното дружество в данъчния период, в които е настъпило правото на приспадане на данъка.

Относно отказано правото на данъчен кредит в размер на 24960лв. по фактури, издадени от [фирма] първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено получаването и наличността на стоките от страна на жалбоподателя в данъчните периоди, в които е настъпило правото на приспадане на данъка, връзката им с фактурите, издаден от процесния доставчик, използването им за целите на стопанските операции, представляващи елемент от икономическата дейност на жалбоподателя.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, О. отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни.

Относно право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 41536, 80лв. по 51 фактури, издадени от [фирма] – [населено място] с предмет - доставка на различни видове замразена риба, рибни продукти, рулца от раци и др. вещото лице категорично е посочило, че сделките, документирани с процесните фактури, са осчетоводени в счетоводството на [фирма] като доставени и при продажбата им са взети съответните операции по изписването им, като са начислени дължимите данъци, както и безспорно е установено и че счетоводството на доставчика и на получателя по доставката са редовно водени. Наличието на редовно водено счетоводство и надлежното и законосъобразно осчетоводяване на фактурите е едно от необходимите изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Освен това правилно е прието, че са изпълнени законовите изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и че са налице реално извършени облагаеми доставки по процесните фактури. В допълнителното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, след като е проследило движението на стоковите потоци, е установило, че срещу всяка покупка по спорните фактури е налице последваща реализация на тези стоки, извършена от [фирма] т. е всички получени стоки по процесните фактури, издадени от доставчика [фирма], са послужили за извършване па последващи доставки от ревизираното дружество.

Относно правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24960лв., за данъчни периоди месец ноември и месец декември 2010г., както и за данъчни периоди месец февруари и месец април 2011г. по 5 фактури, издадени от [фирма] с предмет доставка на стоки - - пангасиус. П. е приел първоинстанционният съд, че с оглед начина на съставяне на тези приемо-предавателни протоколи и изпращането им за подпис от получателя на доставката – по шофьора на камиона, с който се извършва доставката логично е този протокол да бъде представен именно от получателя на доставката, ако по някаква причина не е върнат обратно на доставчика. Обстоятелството, че междувременно е настъпила промяна в собствеността на доставчика също може да обясни непредставянето на тези протоколи от страна на доставчика. Доколкото в конкретния случай предаването на стоката от доставчика фактически се удостоверява от служителя на склада, в който тази стока се съхранява, то налице е реално предаване на стоката. Освен това правилно е прието, че посредством съхраняваните при ревизираното дружество документи, включително и търговски документи се установява по безспорен начин реалното получаване на същата тази стока. В подкрепа на този извод на съда е и допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, в което експертът е изследвал внимателно всички доставки на този вид стоки по процесните фактури от [фирма] към [фирма] и проследявайки стоковия поток е установил, че въпросната стока е получена и е с предмет на последващи доставки от страна на жалбоподателя и че е невъзможно, ако въпросната стока не би била действително получена от жалбоподателя той да може да извърши последваща продажба на съответното количество риба. Обосновановани са изводите на първоинстанционният съд, че непредставянето от страна на доставчика на приемо предавателни протоколи не може да се приравнява на липса на всякакви доказателства за реално извършени облагаеми доставки по процесните фактури, по които на жалбоподателя е отказано признаване право на данъчен кредит. Анализът на представените в хода на съдебното производство доказателства – тези за счетоводното отчитане на получената риба – заприхождаване и изписване счетоводно на същата - и извършените последващи продажби от едноличния търговец, безспорно установеното плащане на процесните стоки от получателя на доставката по банков път - обосновават извода на съда, че неправилно и неоснователно органите по приходите са отказали признаване на претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит с доводи, че не са представени годни доказателства за реално предаване на процесните стоки. Очевидно с оглед създадената организация на получаването на рибата и специалните изисквания към транспортното средство, с която същата се транспортира от лицензирания склад до получателя по доставката е възможно и допустимо при жалбоподателя да не са съставяни и да не се съхраняват такива документи във връзка с транспортирането на стоката, както и да не са отчетени разходи за транспорт към посочените в търговските документи превозвачи [фирма], [фирма], [фирма]. Oт събраните по делото доказателства се установява несъмнено получаването и наличността на стоките от страна на жалбоподателя в данъчните периоди, в които е настъпило правото на приспадане на данъка, връзката им с фактурите, издаден от процесния доставчик, използването им за целите на стопанските операции, представляващи елемент от икономическата дейност на жалбоподателя.

Относно отказано признаване правото на данъчен кредит в общ размер на 10720, 01 лв за данъчни периоди месец септември, месец октомври и месец ноември 2009г., данъчни периоди месец април, месец май и месец юни 2010г. по 8 фактури, издадени от [фирма] с предмет доставка на риба – пангасиус филе. Правилно е приел първоинстанционният съд, че е установено изпълнението на законовото изискване за надлежно осчетоводяване на процесните фактури при жалбоподателя, както и че въпросните стоки са били използвани от жалбоподателя за извършване на последващи облагаеми доставки. В подкрепа на този извод на съда е и допълнително заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, където експерта е извършил проследяване на стоковия поток на конкретното количество и вид риба, доставени от [фирма] по спорните фактури на [фирма] при което е установено по категоричен начин, че цялото количество риба от съответните видове е било продадено т. е е предмет на извършени последващи продажби от ревизираното дружество, при което същият е реализирал приход от тези продажби на тези стоки, които са му били доставени по процесните фактури, издадени от [фирма], по които с обжалвания РА му се отказва признаване право на приспадане на данъчен кредит.

Относно право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12862, 43лв. за данъчни периоди месец април, месец май, месец юли и месец септември по 4 фактури, издадени от [фирма] – [населено място] – предмет – доставка на риба пангасиус филе, правилно е прието като компетентно и обосновано заключение на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която обосновава извода на съда за доказаност наличието на реално извършени облагаеми доставки доколкото чрез проследяване на стоковия поток и конкретно на количествата и вид риба, предмет на доставка по процесните фактури безспорно се установява – заскладяването на рибата при ревизираното дружество и съответно нейното изписване при извършване на последващи продажби на тази риба. Правилно е приел първоинстанционният съд, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства водят до извод за наличие на реални доставки на стоки, по издадените от [фирма] фактури.

Относно отказано признаване правото на данъчен кредит общо в размер на 18091, 67лв. по 6 фактури издадени от доставчика [фирма] с предмет доставка на стоки – пангасиус и пангасиус филе, правилно първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства в хода на съдебното производство категорично опровергават тезата на приходната администрация. Непредставянето на доказателства кой конкретно е товарил стоката е без правно значение, а и няма как ревизираното дружество да представи такива доказателства, че във връзка със спазване на строгите санитарно-хигиенни норми в склада, където процесните стоки се съхраняват не могат да влизат всички, включително не могат да влязат фактически да товарят стоките в изпълнение на заявки на свои клиенти и собствениците на тази, оставена на съхранение, в този специализиран склад стока. Освен това правилно ревизираното дружество е акцентирало, че правото на данъчен кредит по фактури №100000077/ 26.05.2012г. и по фактура №01000000265/04.08.2012г. не следва да бъде отказвано, тъй като самата приходна администрация в обжалвания РА е приела, че тези фактури не са стокови, а авансови такива, като за извършената доставка за така извършеното авансово плащане [фирма] е издал фактури №[ЕГН]/22.06.2012г. и фактура №[ЕГН]/12.08.2012г., които не са били оспорени от органите по приходите и по които не е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Освен това наличието на фактура при получателя на доставката, редовното й осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя са допълнителни условия, които следва да бъдат проверявани, за да бъде установено изпълнени ли са всички законови изисквания за признаване на правото на данъчен кредит.

Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец януари 2010г. по фактура №533/21.01.2010г.,издадена от [фирма] – [населено място] извор, правилно е приел първоинстанционният съд, че анализът на събраните в хода на ревизионното производство, а и на приобщените в хода на съдебното производство доказателства налагат извод, че неправилно и незаконосъобразно органите по приходите са отказали признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице по процесната фактура издадена от доставчика [фирма]. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено получаването и наличността на стоките при ревизираното дружество в данъчния период, в които е настъпило правото на приспадане на данъка, връзката им с фактурата, издадена от процесния доставчик, използването им за целите на стопанските операции, представляващи елемент от икономическата дейност на жалбоподателя. Липсата на доказателства за транспортирането на стока от мястото, където тя е била съхранявана до получателя на доставката не може да бъде основание да бъде отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на такива доказателства досежно транспортирането на стоката е част от доказателствата, предмет на общата проверка при формиране на извода за наличие или липса на доставка по смисъла на ЗДДС, но тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед на обстоятелствата при които е извършена доставката, отношенията между страните, както и всички събрани доказателства и установени факти, имащи отношение за правилната преценка, а не да се въздига наличието им в самостоятелно основание за възникване на правото на данъчен кредит. Правилно е приел първостепенният съд, че следва да се има предвид, допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което изрично се посочва след извършеното проследяване на стоковия поток, че получената риба, включително и по тази фактура е била използвана за извършване на последващи облагаеми достави от [фирма].

Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 45, 86лв. за данъчен период месец юли 2011г. по фактура №[ЕГН]/02.06.2011г., издадена от [фирма] с предмет доставка на стоки - доставка на шкембе и пилешко филе, вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е категорично, че тази фактура не е била издавана и не е била осчетоводявана при жалбоподателя и че там е осчетоводена друга фактура с подобен предмет на доставка - фактура№100000289/2011г.,издадена от [фирма]. Косвено този извод на вещото лице за липса на фактура №[ЕИК]/02.06.2011г. издадена на [фирма] от доставчика [фирма] се подкрепя и от установеното в хода на ревизията от приходната администрация, че липсват данни такава фактура да е издавана от [фирма] на [фирма] и да е включвана в отчетните регистри на доставчика. В тази връзка няма как ревизираното лице да представи доказателства във връзка с доставка на стоки, за която не е получавало стока, не е получавало и няма как да осчетоводи фактура, която не касае извършени доставки на стоки от този доставчик към едноличния търговец.

Относно право на данъчен кредит по фактура №166/21.08.2007г., издадена от „В. Стар“ за покупка на недвижим имот – апартамент №8, находящ се във ваканционно селище „бел Вю“ в [населено място], правилно е приел първоинстанционният съд, че съгласно СС 16 „Дълготрайни материални активи“ - това са тези активи, които имат натурално веществена форма, използват се за производството и /или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Нямо спор и досежно обстоятелството, че законът не поставя като условие конкретни срокове, в които след придобиване на един дълготраен материален актив същият да започне да се използва в независимата икономическа дейност на лицето.

Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип.

Позоваването на практиката на С. и С. не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки.

Разноски: Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лв. съгласно представен списък с разноски.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 382/22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 774/2013г. по описа на Административен съд - [населено място].

ОСЪЖДА

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на П. Б. П., ЕГН [ЕГН] с [фирма],[ЕИК], с адрес за кореспонденция : [населено място], [улица], вх.”Б”, ет. 3, ап. 7, сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за настоящото производство.

Решението е окончателно.