Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Ш. срещу решение № 2058 от 08.10.2014 г., постановено от Административен съд –Пловдив по адм. дело № 616 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № [ЕГН]/04.11.2013г. и РА за поправка № 1337159/29.11.2013г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден в обжалваната част с решение № 108/28.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 24035, 52 лева и прилежащи лихви в размер на 6 734, 10 лева за данъчен период м. 11.2010 г.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП-П. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П.Б. в представена по делото писмена защита оспорва жалбата в съдебно заседание и иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд -Пловдив е отхвърлил...