чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 150/09.01.2015г., постановено по адм. дело № 5808/2014г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № ЗЦУ -667/15.05.2014г. за прекратяване на служебното правоотношение с Б. Н. К., на длъжност старши инспектор по приходите, сектор „Ревизии”, отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-С., на основание чл. 9, ал. 8, вр. ал. 5, т. 3 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), поради несъвместимост. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Б. К. срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – Б. Н. К. чрез адв. П. оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на П. отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК
, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ответника Б. Н. К. против издадената от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите заповед № ЗЦУ-667/15.05.2014г., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши инспектор по приходите” в сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол” при Териториална дирекция на Н. агенция за приходите (ТД на НАП) –С., на основание чл. 9, ал. 8, вр. ал. 5, т. 3 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), поради несъвместимост.
След извършена от инспектората на Министерство на финансите планова проверка, резултатите от която са обобщени в доклад, изх. № 93-18-53/12.07.2013 г. е констатирано (справка от Българския футболен съюз, сметки за изплатени суми, служебна бележка), че ответника по касация упражнява дейност като футболен съдия (ръководещ съдия) и през периода от 01.12.2012 г., до 31.05.2013 г. има назначения от съдийската комисия при Българския футболен съюз (Б.), отразени в приложената по делото справка изх. № ІІ-СК3/27.06.2013г. С писмо от 08.10.2013 г. до изпълнителния директор на НАП Б. К. потвърждава, че е правоспособен футболен съдия в „А“ Професионална футболна група и Ф., за което получава хонорари, декларирани от него с подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ), но сочи, че на 18.03.2013г. подава пред президента на Б. заявление с искане да не получава съдийски хонорари „за ръководени футболни срещи“ и дейността му да бъде изцяло безвъзмездна. Във връзка с цитирания доклад, срещу държавния служител е проведено дисциплинарно производство и в протокол от проведено заседание на дисциплинарния съвет на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-439/01.04.2014г. е прието, че по отношение на Б. Н. К. към този момент е налице несъвместимост със заеманата длъжност по чл. 9, ал. 5, т. 3 ЗНАП, поради което се налага прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 9, ал. 8 от закона, с оглед на което е безпредметно да се търси дисциплинарна отговорност на лицето.
С обжалваната заповед № ЗЦУ-667/15.05.2014г. на изпълнителния директора на Национална агенция за приходите е прекратено служебното правоотношение със служителя поради несъвместимост, по смисъла на чл. 9, ал. 5, т. 3, ЗНАП.
В първоинстанционното производство като доказателства са приобщени освен заключението на счетоводната експертиза и: Правилник за футболното съдийство, приет от Изпълкома на Б. на 31.07.2012 г. и валиден до 30.06.2013 г.; Конвенция на съдиите; Финансов правилник на Б. за сезон 2012/2013 година и такъв за сезон 2013/2014 година; удостоверение, изх. № 1818/30.09.2013г., подписано със запетая за президент на Българска професионална футболна лига, за това, че през 2013г. К. не получава възнаграждения като футболен съдия; договор от 10.01.2013г. между ответника по касация и Фонд за опазване на историческото наследство „Ц. Б. и царица Й.“ за „безвъзмездно и системно“ даряване от дарителя –К. на „всички хонорари, получавани в резултат на упражнена дейност сумата като футболен съдия“.
За да отмени оспорената пред АССГ заповед, първоинстанционният съд излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административната процедура по издаването и, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по смисъла на чл. 9, ал. 8 във вр. с ал. 5, т. 3 от ЗНАП.
Приема, че изпълнението на соченото в административния акт основание за прекратяване на служебното правоотношение е предопределено от кумулативното наличие на две предпоставки: 1. упражняване на дейност, извън тази по служебното правоотношение, която да е 2. платена. В разглеждания казус, според решаващия съд не се установява наличието на платена дейност към момента на прекратяване на служебното правоотношение с К., както и за период от година и половина преди това.
Така постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми.
Възникването на служебното правоотношение с Националната агенция по приходите е свързано с наличието на законоустановените изисквания за постъпване на държавна служба, като условията за назначаване са регламентирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗНАП. Следващата алинея регламентира и пречките за заемане на държавна служба в агенцията. Нормата въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Н.мостта за изпълнение на държавна служба може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 5, ЗНАП. Наличието и е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие (чл. 9, ал. 8 ЗНАП). И според правната регламентация в ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) в случаите, когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1 т. 7 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. В този смисъл е и практиката на ВАС, която не разкрива противоречие в прилагането на института на несъвместимостта и като основание за прекратяване на служебното правоотношение, и която според настоящия състав следва да намери отражение и в настоящия казус.
Безспорно е обстоятелството, че Б. К.-служител в НАП в качеството си на футболен съдия осъществява друга платена дейност през периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2013г. и получава възнаграждение, в общ размер на 5 995лв. Тази дейност продължава и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с агенцията. Платеният характер на дейността на футболния съдия, произтича от правилата на Б., които я регламентират. Съгласно чл. 31, т. 4 от Правилника, футболните съдии получават такса за ръководените от тях футболни срещи. Съгласно раздел VІ „Такси на съдии и делегати” от Финансовия правилник сезон 2013/2014г. на Б., ръководещ съдия от „А” ФГ получава 1000 лева за участието му в среща. Съгласно забележка 5 и 5.1. към същия раздел - хонорарите на съдиите от „А” ФГ са за сметка на футболния отбор „домакин” и се изплащат чрез Българската професионална футболна лига (Б.).
Действията на служителя, предприети с цел да се „откаже” от дължимото му възнаграждение, като прави отказ от получаване на съдийските хонорари и ги дарява в полза на Фонд за опазване на историческото наследство „Ц. Б. и царица Й.“ – Дворец „Врана“, за което представя като доказателство - договор за дарение от 10.01.2013г.- неправилно и в нарушение на закона са приети от първоинстанционния съд като преодоляване на втората предпоставка по чл. 9, ал. 5, т. 3 ЗНАП, а именно дейността да е платена, което според съда прави прекратяването на служебното правоотношение с К. незаконосъобразно.
Разпоредбата на, чл. 9, ал. 8 ЗНАП въвежда самостоятелно материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител - орган по приходите, по отношение на когото е установена несъвместимост по ал. 5. Съгласно чл. 9, ал. 5, т. 3 ЗНАП служителите в агенцията не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен дейностите по ал. 9. Сред дейностите, изброени в чл. 9, ал. 9, включително и тези, регламентирани в ЗАПСП (ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА) (по силата на препращането в цитираната норма) допустими за съвместно упражняване с държавната служба в НАП не попада футболното съдийство. Последното, от анализа на събраните по делото доказателства, по определение е платена дейност. Ето защо настоящата инстанция намира за неотносими към преценката за законосъобразността на обжалваната пред административния съд заповед действията по разпореждане и отказ от получаване на хонорарите за извършваната от ответника по касация дейност като футболен съдия. Волеизявлението на служителя за отказ от получаване на хонорарите, както и липсата на изрична забрана в нормативните актове за футболното съдийство за безвъзмездното и упражняване не променя характера на дейността като платена, предвид обсъдените норми в Правилник за футболното съдийство и във Финансовия правилник на Б..
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение между НАП и държавния служител, тъй като и към момента на постановяване на процесната заповед е налице установената несъвместимост, явяваща се правопрепятстващ юридически факт за съществуването на служебното правоотношение по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗНАП.
Предвид горното, обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Б. Н. К. срещу заповед № ЗЦУ 667/15.05.2014г. на изпълнителния директор на НАП като неоснователна бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да му бъде присъдено и заплатено от касатора в размер на 340 (триста и четиретдесет) лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 150/09.01.2015г., постановено по адм. дело № 5808/2014г. по описа на Административен съд София – град
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Б. Н. К. от [населено място] против заповед № ЗЦУ-667/15.05.2014г, издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА Б. Н. К. от [населено място] да заплати на Национална агенция по приходите 340 (триста и четиретдесет) лева разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Особено мнение: