Решение №2456/07.03.2016 по адм. д. №2083/2015 на ВАС, докладвано от съдия Стефка Кемалова

Компетентност на органа по приходите при издаване на ревизионен акт при повторна ревизия

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстнационния съд за компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 155,...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Кратко резюме на спора

- Касационна жалба от Г. В. С. срещу Решение № 527/19.12.2014 г. на Административен съд – В. Т., с което...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК .

Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. от [населено място], [улица] против Решение № 527/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 232/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 94/24.02.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП.

В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се моли за неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодните разноски. Касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, съгласно което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От представената по делото относима преписка се установява, че оспореният пред Аадминистративен съд – Велико Т. ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, тоест е втори по ред. Ревизията на лицето Г. В. С. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 1201760/02.08.2012 г., като първата ревизия е приключила с Ревизионен акт №[ЕИК]/21.12.2012 г. С Решение № 139/25.03.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], този ревизионен акт е отменен и преписката е върната на компетентния да възложи ревизията орган за издаване на нов ревизионен акт. Извършената повторна ревизия на лицето е приключила с процесния Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., който е издаден от органа, възложил ревизията - Н. С. И. и от ръководителя на ревизията – В. Ц. В., така както регламентира чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията на тази норма от ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.

Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстнационния съд за компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК

, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова, респективно процесното ревизионно производство представлява образувано и висящо ревизионно производство, което съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК

, следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно и при повторната ревизия е бил приложим редът, който е важал при първата, в това число е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 119 от ДОПК

в предходната й редакция - в сила до 1.01.2013 г. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК

има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК

/изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК

е с променена редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, тоест при съвместна компетентност, а не от едноличен орган. Тъй като в конкретния случай ревизионното производство е започнало преди 01.01.2013 г. и неговата висящност се е възобновила след тази дата, то и вторият ревизионен акт е следвало да бъде издаден по досегашния ред от едноличен орган по приходите, определен със заповед на органът, възложил ревизията. Вместо това ревизионния акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата редакция /в сила от 01.01.2013 г./ от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което се явява постановен от некомпетентен орган и като такъв е следвало да се прогласи за нищожен.

Административен съд – В. Т не е съобразил посочените по-горе разпоредби, поради което решението му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, вместо което и предвид изложените мотиви, следва да се постанови ново, с което оспореният ревизионен акт да се обяви за нищожен.

При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1 315 лева, от които 15 лева за държавни такси, 300 лева платени за възнаграждение на вещото лице и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 527/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 232/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, вместо което постановява :

ОБЯВЯВА нищожността на Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 94/24.02.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП да заплати от съответния бюджет в полза на Г. В. С. от [населено място], [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 1 315 лева.

Решението е окончателно.

Особено мнение:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...