Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. от [населено място], [улица] против Решение № 527/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 232/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 94/24.02.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП.

В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се моли за неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодните разноски. Касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, съгласно което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От представената по делото относима преписка се установява, че оспореният пред Аадминистративен съд – Велико Т. ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, тоест е втори по ред. Ревизията на лицето Г. В. С. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 1201760/02.08.2012 г., като първата ревизия е приключила с Ревизионен акт №[ЕИК]/21.12.2012 г. С Решение № 139/25.03.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], този ревизионен акт е отменен и преписката е върната на компетентния да възложи ревизията орган за издаване на нов ревизионен акт. Извършената повторна ревизия на лицето е приключила с процесния Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., който е издаден от органа, възложил ревизията - Н. С. И. и от ръководителя на ревизията – В. Ц. В., така както регламентира чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията на тази норма от ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.

Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт като е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстнационния съд за компетентност на органа, издал оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК

, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова, респективно процесното ревизионно производство представлява образувано и висящо ревизионно производство, което съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК

, следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно и при повторната ревизия е бил приложим редът, който е важал при първата, в това число е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 119 от ДОПК

в предходната й редакция - в сила до 1.01.2013 г. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК

има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК

/изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК

е с променена редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, тоест при съвместна компетентност, а не от едноличен орган. Тъй като в конкретния случай ревизионното производство е започнало преди 01.01.2013 г. и неговата висящност се е възобновила след тази дата, то и вторият ревизионен акт е следвало да бъде издаден по досегашния ред от едноличен орган по приходите, определен със заповед на органът, възложил ревизията. Вместо това ревизионния акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата редакция /в сила от 01.01.2013 г./ от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което се явява постановен от некомпетентен орган и като такъв е следвало да се прогласи за нищожен.

Административен съд – В. Т не е съобразил посочените по-горе разпоредби, поради което решението му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, вместо което и предвид изложените мотиви, следва да се постанови ново, с което оспореният ревизионен акт да се обяви за нищожен.

При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1 315 лева, от които 15 лева за държавни такси, 300 лева платени за възнаграждение на вещото лице и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 527/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 232/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, вместо което постановява :

ОБЯВЯВА нищожността на Ревизионен акт №[ЕИК]/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 94/24.02.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на НАП да заплати от съответния бюджет в полза на Г. В. С. от [населено място], [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 1 315 лева.

Решението е окончателно.

Особено мнение: