Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” [населено място], против решение №34 от 05.01.2015 г., постановено по адм. дело №407/2014 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2013 год. в частта му, с която е удържана оторизирана субсидия.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт в отменената му част.

Ответникът – А. Т. С. чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба на А. Т. С., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., за кампания 2013 год. в частта му, с която е удържана оторизираната и субсидия, възлизаща на сума в размер на 8141.19 лева. За изясняване на спора е представена и приета по делото административната преписка.

При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е уважил жалбата, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията на закона, при липсата на фактически и правни основания за издаване на административния акт в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка съдът е извел единствено правилния и логичен извод за частична незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Несъгласието на касационния жалбоподател с извода на съда не основава неправилност на обжалваното решение.

Правилно е прието в обжалваното решение, че жалбата, с която е оспорено уведомителното писмо относно удържане на оторизираната сума е основателна. В тази му част, с която, като краен резултат в таблица 2, неразделна част на акта, е постановено удържане на оторизираната сума, в размера и по таблица 1, уведомителното писмо е немотивирано. Липсва изложение на кое от основанията, изброени в текста след таблицата се удържат сумите, а именно, дали се касае за санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. При установената липса на мотиви в тази част на оспореното уведомително писмо не може да се направи извод относно основанието, на което е удържана оторизираната сума, което, както правилно е приел първоинстанционният съд, основава отмяната му.

Твърдяното в касационната жалба, че за ответника не е налице възприетата от съда неяснота по отношение на мотивите на административния орган да постанови възприетия резултат, поради наличие на покана за доброволно изпълнение за наличие на сума, подлежаща на връщане, не намира опора в доказателствата по делото. На такава покана не се и основава оспореният административен акт. Несъстоятелни са доводите, че правото на защита на ответника се следвало по исков ред, а не по упражнения от него. Несъмнено с оспореното пред съда уведомително писмо се накърнява правото на ответника да получи оторизираната му сума, при което писмото, като годен за обжалване административен акт допустимо е оспорено пред съда, който, като е установил частичната му незаконосъобразност, при правилното приложение на закона го е отменил. Останалите съображения в жалбата са неотносими към конкретното административно и съдебно производство и не следва да бъдат обсъждани.

Обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила, не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №34/05.01.2015 година по адм. дело № 407/2014 година по описа на Административен съд Русе. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: