Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - [населено място] срещу решение № 433 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 3508/2014 г. на Административен съд - [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите.

Спорът между страните е по въпроса допустима ли е отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за причинени на държавното обществено осигуряване щети от акт на медицинската експертиза, издаден на 24.11.2011 г. (в случая това е ЕР № 3351 от 24.11.2011 г. на ТЕЛК-обща при МБАЛ П. АД) преди изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с § 6, т. 23 от преходните и заключителни разпоредби на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., с което в обхвата на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО вече се включват и щетите, причинени от отменени актове на медицинската експертиза, и отменен след като посоченото изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е вече действащ закон (ЕР № 3351 от 24.11.2011 г. на ТЕЛК е било отменено с отменено с ЕР № 0231 от 26.03.2012 г. на НЕЛК).

С решение № РД-399 от 03.12.2014 г. касационният жалбоподател е дал позитивен отговор на този въпрос със следните мотиви:

"Неоснователно е твърдението, че ревизионният акт е съставен при липса на законово основание (...) Независимо, че в разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) липсва цитиране на отменени актове на медицинската експертиза, законодателят е счел, че изброяването на само две хипотези е достатъчно, тъй като в тях се включват обобщено всички случаи, които представляват разход на ДОО, а именно: от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с неверно съдържание без конкретно уточняване. Несъмнено законодателят е имал предвид, че щети на ДОО от неправилно извършени разходи, са и щети от актево на медицинската експертиза. С изменението на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) законодателят само е прецизирал смисъла й, като текстът е придобил (сегашното съдържание). тази норма съответства на смисъла, в който винаги е била тълкувана, (а) противното би означавало да се приеме абсурдната теза, че до тази промяна никой не носи отговорност за причинени щети на ДОО."

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отменил това решение на касационния жалбоподател като издадено в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

"(...) с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) е бил премахнат текста за търсене на отговорност на лицата, съставили отменени актове на медицинската експертиза. Нормата е материалноправна и урежда както видовете нарушения, водещи до възникване на отговорността, така и кръга на лицата, за които се отнася. Следователно към 24.11.2011 г., датата на издаване на процесното експертно решение, отмяната на акт на медицинската експертиза не се третира от закона като административно нарушение, водещо до имуществена отговорност. Изменената разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), която създава основание за ангажиране по административен ред на отговорността на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени (...) е в сила от 01.01.2012 г. и има действие занапред. Следователно настъпилата впоследствие нормативна промяна не се отнася до този случай. (...) Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. В случая тази хипотеза не е налице."

Съдебното решение е правилно. Изложените към него мотиви показват, че то изцяло е съобразено с трайно установената съдебната практика и в частност с указанията, дадени с решение № 37 от 04.01.2013 г. по адм. д. № 8937/2012 г. и решение №

9490 от 07.07.2014 г. по адм. д. № 4310/2014 г., двете

на Върховния административен съд, шесто отделение, по тълкуването и прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в случаите на отменени актове на медицинската експертиза, издадени в периода от 31.07.2010 г. до 31.12.2011 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изразеното от Пловдивския административен съд становище, че разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е материален закон и поради това действа само занапред ( ex nunc

), освен ако с изрична разпоредба му е дадена обратна сила (чл. 14 ЗНА). Нито в КСО, нито в цитирания по-горе Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. има изрична разпоредба, с която се дава обратна сила на изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, направено с § 6, т. 23 ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. Поради това физическите лица, издали акт на медицинската експертиза в периода от 31.07.2010 г. до 31.12.2011 г., не носят отговорност за причинените на ДОО щети с този акт, дори когато той е отменен след 01.01.2012 г.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но са основани на аргументи, които не се отнасят към посочения по-горе спор между страните по тълкуването и прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Процесуалният представител на ответницата по касационната жалба е направил искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски, но поради липса на доказателства за такива разноски искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 3508/2014 г. на Административен съд - [населено място].

О. Б. У. искането на адвокат В. К., процесуален представител по пълномощно на М. С. Д. от [населено място], за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: