Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по оспорване, подадено от А. Е. Б. срещу Заповед № РД-15-1013/13.12.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, считано от 13.12.2014 г. – датата на издаване на заповедта.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, за която се твърди, че е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката изтъква, че според нея не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемала, поради запазването на общата численост на щатните бройки в министерството, а освен това бройките в дирекцията, в която тя е била назначена са се увеличили, което е в противоречие с целта на закона. В съдебното производство А. Е. Б. се представлява от адв. Н., който от нейно име в писмени бележки доразвива релевираните с жалбата доводи и иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С оспорената Заповед № РД-15-1013/13.12.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Е. Б., считано от 13.12.2014 г. за длъжността "главен експерт", с придобит ранг ІІ-младши в отдел „Инвестиции и управление на собствеността“ към дирекция „Финансово-стопански дейности" на...