Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Д. В. В.- В., от [населено място], следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение по т. 62 от Протокол № 42 от 23.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение предложението за повишаването й на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Поддържа оплаквания за допуснати нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Представя подробни писмени бележки, претендира присъждането на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя подробно писмено становище и претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административните актове съгласно чл. 168 АПК е основателна.

С решение по т. 62 от Протокол № 42 от 23.07.2015 г. Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на Д. В. В.- В., следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура [населено място], за повишаване на място в по –горен ранг, "следовател в НСлС".

Висшият съдебен съвет в качеството си на постоянно действащ орган на съдебната власт е действал в рамките на своите правомощия, в надлежен състав и в качеството му на колективен орган е постигнал оспореното решение при изискуемите по закон кворум, мнозинство и тайно гласуване.

Съгласно чл. 234 ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".

По делото е установено, че с Решение по т. 27 на протокол № 14 от заседанието, проведено на 11.05.2005 г. Висшият съдебен съвет е назначил Д. В.- В. на длъжност младши следовател в Окръжна следствена служба - [населено място] (чл. 163, т. 5, предл. последно, ЗСВ преди изменението му с § 39, т. 2 от Закон за изменение и допълнение на ЗСВ, обн., ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.), в която длъжност тя е встъпила на следващия ден - 12.05.2005 г.

С решение по т. 1.3. на протокол № 22 от 04.06.2008 г. Висшият съдебен съвет е назначил Д. В. В. - В. на длъжността "следовател в Окръжна следствена служба" - [населено място].

С решение по протокол № 19 от 13.05.2009 г. Висшият съдебен съвет Д. В. В. - В. е назначена на длъжността, която изпълнява и досега - "следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура" - [населено място].

В края на 2014 г. е проведено периодично атестиране на жалбоподателката, завършило с решение по т. 25.1. на протокол № 62 от заседанието, проведено на 18.12.2014 г., с което Висшият съдебен съвет е приел комплексна оценка от атестирането "много добра".

Непосредствено след атестирането - на 29.12.2014 г. - Д. В. В. - В. е подала предложение по чл. 234 ЗСВ, регистрирано във Висшия съдебен съвет с вх. № 11-09-003 от 06.01.2015 г., с което е направила искане да бъде повишена на място в ранг "следовател в НСлС".

С решение по Протокол №4 от 27.01.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането на В. е изискала мотивирано становище от административния ръководител на Окръжна прокуратура [населено място] относно повишаването в ранг на Д. В. -В.. Изискала е и актуални данни по част "Четвърта" от Единния формуляр, обхващащи периода след последното атестиране от 01.06.2014 г. до датата на заседанието (27.01.2015 г.).

В своето становище до В. административният ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - [населено място], заявява: "

В досегашния си професионален стаж няма наложени дисциплинарни наказания и не е поощрявана. Ползва се с авторитет и има много добро име в обществото и сред колегите си. Спазва законите и Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Няма данни за нарушаване на правилата на професионалната етика. Притежава необходимата висока професионална квалификация и добросъвестно изпълнява служебните си задължения (...)

прилага процесуалните норми, имащи отношение към осигуряване на своевременно и законосъобразно приключване на разследванията, дължащо се на притежаваната висока професионална квалификация, извършва обоснован анализ на относимите към разследването факти и обстоятелства, притежава умения да преценява и систематизира необходимостта от извършване на адекватни действия по разследването (...)

Въпреки гореизложеното, не мога да обоснова и посоча конкретни обстоятелства, вкл. и персонални данни, сочещи за образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на следовател Д. В. В.-В., които достатъчно да я отличават при изпълнение на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация ".

С решение по т. 31.1. на протокол № 37 от заседанието, проведено на 14.07.2015 г., Комисията по предложенията и атестирането е предложила на Висшия съдебен съвет да остави без уважение предложението на Д. В. В. - В. за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Към това решение Комисията по предложенията и атестирането е изложила следните мотиви: "

Комисията по предложенията и атестирането счита, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение, а именно - не е доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от магистрата. В становището си административният ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - [населено място] посочва, че не може да обоснове и посочи конкретни обстоятелства и персонални данни, сочещи за образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на следовател В.- В., които достатъчно изразително да я отличават при изпълнението на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация. Предвид гореизложеното не може да се направи извод за образцово, служещо за пример на другите магистрати, изпълнение на служебните задължения и предложението следва да бъде оставено без уважение ."

С оспореното от Д. В. В.-В. решение по т. 62 на протокол № 42 от заседанието, проведено на 23.07.2015 г., Висшият съдебен съвет, след тайно гласуване с резултат 20 гласа "за", без гласове "против" и "въздържали се", е оставил без уважение предложението на Д. В. В.-В. да бъде повишена в ранг "следовател в НСлС".

Комисията по предложенията и атестирането на В. е възприела изразеното от административния ръководител становище безкритично и е основала единствено на него предложението си Висшият съдебен съвет да остави без уважение искането за повишаване в ранг и не е посочила критерии, които според нея изпълват със съдържание понятията "доказана висока квалификация" и "образцово изпълнение на служебните задължения".

Според чл. 234 ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". От изложените по-горе данни е видно, че Д. В.–В. отговаря на последните две изисквания - прослужила е повече от три години на длъжността, която изпълнява в момента (следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - [населено място]) и има комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".

Спорът между страните е по въпросите висока ли е професионалната квалификация по смисъла на чл. 234 ЗСВ и образцово ли е изпълнението на служебните задължения на Д. В. В.-В., също по смисъла на чл. 234 ЗСВ. За да се даде отговор на тези въпроси, на първо място трябва да има яснота какво е съдържанието на понятията "висока професионална квалификация" и "образцово изпълнение на служебните задължения", както и въз основа на какви общи или специфични критерии професионалната квалификация се определя като висока, а изпълнението на служебните задължения - като образцово.

В ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) липсва определение кое изпълнение на служебните задължения е образцово. Висшият съдебен съвет все още не е формулирал критерий или критерии, въз основа на който (които) да се прави преценка дали изпълнението на служебните задължения от конкретен съдия, прокурор или следовател е образцово.

В един случай Върховният административен съд, шесто отделение, е споделил инцидентно изразено от Висшия съдебен съвет становище, че "

образцовото изпълнение на служебните задължения предполага такова изпълнение на задълженията, което да се отличава по положителен начин или степен ("образцово изпълнение", т. е. като образец, еталон за подражание) от изпълнението на останалите магистрати в същия орган на съдебната власт, или поне толкова добро, като на останалите магистрати, ако за тях също се приема или вече е прието, че имат образцово изпълнение

" (реш. № 7506

от 22.06.2015 г. по адм. д. № 12930/2014 г.). В процесния случай изразеното от административния ръководител мнение, че "

не може да обоснове и посочи конкретни обстоятелства и персонални данни, сочещи за образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на следовател В.- В., които достатъчно изразително да я отличават при изпълнението на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация

" е възприето механично и без допълнително проучване на конкретни обстоятелства по въпроса как следовател Д. В. В.-В. изпълнява служебните си задължения. А тези задължения са регламентирани основно в чл. 210 - 213 ЗСВ, чл. 203 и др. от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС).

Изложените от КПА и възприети от В. мотиви не обосновават в процесния случай крайната оценка за липса на висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от следовател Д. В.–В.. Още през 2013 г. петчленни състави на Върховния административен съд са изразили становище, че "

националното законодателство на Р. Б е възприело смесена система за професионално израстване, която се основава на критерии за натрупан професионален стаж

(прослужено време на същата длъжност)

и на качествата и достойнствата, забелязани по време на изпълнение на служебните задължения на съдията, прокурора или следователя, като превес имат критериите за професионална квалификация и делови качества

" (реш. №

14049 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2013 г

. на ВАС, петчл. с-в), поради което

"

преценката за наличие на изискуемите по

чл. 234 ЗСВ образцово изпълнение на служебните задължения и висока квалификация следва да се вземе предвид на фона на количествения критерий и качеството на изпълнение на задълженията

" (реш. №

14547 от 06.11.2013 г. по адм. д. № 11796/2013 г

.

на ВАС, петчл. с-в).

Липсата на формулирани от Висшия съдебен съвет критерии, въз основа на които той прави преценка дали професионалната квалификация на определен съдия, прокурор или следовател е висока и дали този магистрат изпълнява образцово своите служебни задължения, е пречка оценявания съдия, прокурор или следовател да изпълни задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК

да установи, че са били налице условията на чл. 234 ЗСВ за повишаването му в ранг и заплата.

Липсата на мотиви (фактически основания за отказа, различни от субективното мнение на административния ръководител) е порок на оспореното от Д. В. В.-В. решение на Висшия съдебен съвет, който има за последица неговата недействителност (унищожаемост) - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ (сравни в този смисъл постановеното по идентичен случай решение №

14273 от 28.12.2015 г. по адм. д. № 11176/2015 г. на ВАС-VІ отд., което не е влязло в сила - по подадена от В. касационна жалба е образувано адм. д. № 2623/2016 г., което все още не е насрочено за съдебно заседание). Липсата на мотиви не може да бъде отстранена с писменото становище по делото, изготвено от процесуалния представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет, според което в подкрепа на изразеното от административния ръководител мнение "

са предоставените данни за периода след последното атестиране, т. е. от 01.06.2014 г. до 27.01.2015 г

. (а)

видно от тях при 9 възложени досъдебни производства и по-ниска натовареност отразена в графа 10, пропуски се констатират по отношение на срочността - като неприключените дела над 2 месеца са 2, над 4 месеца също 2 и над 6 месеца - 1, докато в атестирания период при проведеното периодично атестиране такива не са отчетени, видно от данните, съдържащи се в част ІV на ЕАФ

".

Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването (и за тази цел) е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина (чл. 203, ал. 1 и 2 НПК), а

разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му (чл. 234, ал. 1 НПК). Но от друга страна

по искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца (чл. 234, ал. 3, изр. 1-во НПК). Отговор на въпроса, дали в посочените от процесуалния представител на Висшия съдебен съвет дела срокът на разследването е бил продължен по реда и на основание чл. 234, ал. 3 НПК или се касае за неточно изпълнение на служебните задължения по тях, трябва да даде Висшия съдебен съвет.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на съдебни разноски е основателна, като своевременно направена и доказана. Видно от представените по делото адвокатско пълномощно и банково бордеро на (стр. 153 от делото), договореното адвокатско възнаграждение е заплатено по банков път. Представен е и списък на разноски по чл. 80 от ГПК, предвид което на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 490 лв., от които 480 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Висшия съдебен съвет по т. 62 на протокол № 42 отзаседанието, проведено на 23.07.2015 г., с което е оставено без уважение предложението от Д. В. В. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура [населено място], за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС".

ИЗПРАЩА делото като преписка на Висшия съдебен съвет, който да реши по същество въпроса налице ли са условията на чл. 234 ЗСВ за повишаването на Д. В. В. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура [населено място], за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС", като посочи фактическите основания за взетото от него решение.

ОСЪЖДА Висшият съдебен съвет да заплати на Д. В. В. - В. от С. сумата 490 (четиристотин и деветдесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Особено мнение: